напред назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]



Удавник


„Нощта няма име“ —
из опровержението
на графика Минчо Панайотов

 

Безхитростно приижда тъмнота...

Като в метафора за парадокс,

по пясъчния ръб с нощта

пътуват избелелите илюзии —

помръкнали до чернота.

 

Усилията — черни бръмбари —

гризат отчаяно ръба,

за друго име на нощта.

Сред разлуненото море,

като уплашено дете,

се мята тъмен страх.

 

Безименната нощ настъпва.

Под уморената луна

посърнал, безнадежден ден

пътува с почернелите илюзии

към доживотна чернота.

 

Усилията — черни бръмбари —

гризат безпочвена земя

за друго име на нощта.

Над почернялото море

удавеният страх изплува —

сребриста, лунна шамандура.

 


напред горе назад Обратно към: [Неизживяно дъно][Стана Димитрова][СЛОВОТО]

 

© 2006 Стана Димитрова. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух