напред назад Обратно към: [Васил Попович][СЛОВОТО]



Пролет


Пролет мила, животворна!

Колко хубава си ти

и засмяна, благотворна,

пълна с дражест, с красоти!

 

Зимний сняг се разтопява,

гинат гъстите мъгли,

воздухът се разтворява

и се пълни с миризми.

 

Чудно, топло, слънце ясно...

целий свят се весели;

по нивята полугласно

там тревата шумоли.

 

По горите хор от птички

чуруликат у зора,

а пък стадото овчички

хрупа росната трева.

 

И овчаря с свойта свирка

ги подкарва да пасат;

тук там си ягне припка

и се радва на тоз свят.

 

Из тревата се подава

златовидний минзифар

и с роса се услаждава,

и се храни с Божий дар.

 

Гледам, душа пресний воздух,

благославям туй време,

гдето Бог след зимний отдих,

праща пролет в тез денйе.

 


напред горе назад Обратно към: [Васил Попович][СЛОВОТО]

Книгата Съчинения. Васил Попович, както и други издания на Издателство "Кралица Маб" можете да закупите с намаление от виртуална книжарница Слово!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух