напред назад Обратно към: [Климент Охридски][СЛОВОТО]



Похвално слово за Михаил и Гавриил


Настана, празнолюбци, пресветлото тържество на безплътните сили, което превъзхожда всякакъв ум и разум и което озарява с пресветлите си лъчи целия свят. По природа те са безплътни, но по естество са неосезаеми и разумни и светят от самото божество като заря. Около божия престол те трепетно предстоят и покриват трепетно с криле лицата си, възнасяйки непрестанно богу трисветата песен: „Свят, свят, свят, Господ Саваот, изпълнил цялата земя със своята слава.“ Удостоени с божествената светлост на тази радост, едни от тях се наричат престоли – върху тях почива силата и властта на трибезначалното божество; други се наричат херувими и серафими, шестокрили и четиризначни и многооки; трети се именуват сила и власт; четвърти – господства и начала; пети – ангели и архангели, безчислено войнство. Всеки служи според своето предназначение и всяка служба има свой чин. Едни винаги служат на божията слава; други се изпращат на служба при земните същества; трети – за наказание и отмъщение на нечестивите; четвърти – да наставляват верните към радост и спасение, както някога се яви на боговидеца Мойсей на Синайската планина във вид на ангел образът на пресветата Богородица в горящата, но неизгаряща къпина. И пак на този Мойсей се яви на планината чрез ангела и откри устройството на скинията и херувимите от двете страни на олтара, стоящи сякаш да пазят сянка. И пак се яви бог на този същия (Мойсей); който се молеше, казвайки: „Господи, ако съм се удостоил с благодат пред тебе, яви ми се сам, за да те видя и да разбера, че наистина съм удостоен с милост пред тебе.“ А господ му рече: „Ето думата, която ти изрече, за доказателство – че си намерил благодат пред мене.“ Мойсей отвърна: „Покажи ми, господи, своята слава, за да видя, че имам твоята благодат.“ Господ му рече: „Не можеш да видиш лицето ми, защото е невъзможно човек да види лицето ми и да остане жив, но ето ти място у мене: изправи се на камъка и аз ще те покрия с ръката си, докато премина, а след това ще махна ръката си и ти ще видиш тогава гърба ми, а лицето ми няма да ти се яви.“ И когато Мойсей видя задната страна на божията слава, лицето му светна по-силно от слънчевото сияние. И като закри лицето си с кърпа, така говореше на народа, който не можеше да гледа лицето му поради светлината му. И пак велегласния пророк Исай казва: „Видях господа превъзнесен на висок престол; и шестокрили серафими стояха около него и пееха трисветата песен: Свят, свят, господ Саваот, изпълнил цялата земя със своята слава.“ И пак същият Исай казва: „Когато юдейският цар Езекия боледуваше, срещу него тръгна асирийският цар, за да превземе града. Царят се наскърби поради неприятелската войска, която нападаше града, и се помоли на господа бога, казвайки: „Господи спомни си, че аз вървях пред лицето ти по пътя на истината и вършех всичко със смирено сърце, за да ти угодя.“ И господ му рече: „Не бой се, няма да влязат в твоя град, нито пък ще сложат в него стрелите и щитовете си, защото аз ще защитя този град и ще го спася заради мене и моя Давид.“ И слезе ангел господен и уби 185 хиляди от асирийската войска. Като станаха сутринта, намериха всички мъртви.

Ето такава е силата на тези безплътни и божествени служители, чийто началник е великият архистратег Михаил, воевода на безплътните сили. Един ангел от тях бе получил власт да управлява и да владее над земния чин. Той не беше сътворен от бога нито лукав, нито зъл. Но бидейки добър и надарен с благост, превърна се от благост в злоба и изпълнен с гордост, помисли да се противопостави на своя творец и бог. Но архистратегът Михаил не понесе неговата гордост и славолюбие и с всички безплътни сили го провали на земята ведно с отпадналите с него ангели. И като се лиши от божествената светлина поради злобата си, той стана началник на тъмнината. Тъй като бе прокълнат, ангелското му същество и красота се превърнаха в бесовски и попадна във вечна мъка, защото не може да съжителства злобата с божествената благост, както казва в Откровението си и евангелист Йоан: „На небето се водеше бой, защото архангел Михаил и цялото му воинство се биеше със змията, от която отнеха чина.“ И апостол Юда, брат на Яков, казва така: „Когато архангел Михаил разговаряше с дявола, не смееше да произнесе срещу него хулна присъда, но рече: господ да ти запрети, противнико!“

Такава именно ревност трябва да имате и вие към своя творец, господа, като всеки стои на мястото си и изпълнява закона. Тогава ще се наслаждавате на неизказаната светлина и на божествената красота. Избягвайте славолюбието и злобата, а имайте само една воля и едно желание – благодат да изпълнявате закона, на който всеки един е подчинен. Всички чудеса и благодеяния, извършени от тези двама велики архистратези, са дар от бога на човешкия род: за едни те са победа над противниците, за други – блага вест за радост на човечеството. Нито езикът може да изрече похвали, нито умът може да намери хвала, достойна за тях. Но колкото и слаби да сме, все пак трябва да постигнем онова, което е възможно, и като възложим всичката си надежда на тях, нека изразим неизказаната им милост и застъпничество от всички беди. Защото чрез двамата архистратези господ изпълни с чудеса небесния кръг и прекрасно украси земята. Чрез тях небесните войнства стоят трепетно на местата си, пазейки заповедите; чрез тях неподвижно се пазят четирите края на земята; чрез тях по божия повеля морската шир не напуска пределите си и не залива земята вън от определеното място; чрез тях човешката природа остава непокътната от каквито и да е страсти; чрез тях бесовските пълчища биват прогонвани и изчезват; чрез тях идолската съблазън се разрушава всецяло; чрез тях светло украсените черкви правоверно и единогласно възнасят богу трисветото пение; чрез тях всички ереси изчезнаха и правоверието процъфтя, като увенча православните изповедници, чрез тях се прогонват всички беди и страдания и болестите се изцеряват. Затова нека единогласно и радостно да припаднем към тях и с похвала да възкликнем, казвайки: Радвай се, архистратеже Михаиле, началник и пръв воевода на безплътните сили; радвай се, архистратеже Гавраиле, пръв благовестител на всички радости; радвай се, архистратеже Михаиле, пръв скиптъроносец на единосъщата и неразделна троица; радвай се, архистратеже Гавраиле, истински служител на трибезначалната светлина; радвай се, архистратеже Михаиле, който неизказано просия със зарята на трибезначалната светлина и озари целия свят; радвай се, Гавраиле, радостна похвала, който с радостта си украси вселената и с благовестието си за Йоана Кръстител направи неплодното естество плодно, като увенча старостта на Захария; радвай се, архистратеже Михаиле, който смачка началника на тъмнината и достойно предстояваш пред божия престол; радвай се, архистратеже Гавраиле, достоен благовестител на божието въплъщение; радвай се, архистратеже Михаиле, който винаги сияеш с недосегаемата светлина на пресветлото божество; радвай се архистратеже Гавраиле, божествен отблясък на безначалното слово. Пресветли благовестителю, от твоя глас светна цялата земя, от твоя зов пречистата и непорочна Богородица се изпълни с радост и безсеменно зачена от божествената светлина. Радвайте се вие, дружни и горещи застъпници за всички, които търсят вашата закрила, защото вие разрушихте смъртните крепости на ада, счупихте гробните, ключове, известихте на мироносците радостта за възкресението и първи съкрушихте в гроба адските сили и извикахте: „Отворете се, царски врати, да влезе царят на славата.“ А те, окаменели от страх, лежаха като мъртви и питаха: „Кой е този цар на славата?“ И пак двамата безплътни архистратези заедно с безплътните сили им отговориха: „Господ могъщ и силен, господ силен в бран – той е царят на славата.“ Те се притичат навсякъде в служба богу с бързината на светкавица, като съкрушават грешните, а верните развеселяват. И пак се явиха в гроба и показаха на учениците почитта към своя господ: един седеше при главата, а другият при нозете, гдето бе лежало тялото на господа, и рекоха: „Защо търсите живия при мъртвите. Не е тук, а възкръсна, както бе предрекъл.“ А когато господ се възнасяше на небето, пак те застанаха пред лицето на апостолите, казвайки: „Мъже галилейци, защо стоите и гледате на небето? Този същият Исус, който се възнася на небето, ще дойде пак така, както го видяхте да възлиза на небето! Затова трябва да отдаваме чест н

а господа бога, нашия творец.“

Чрез тях светна цялата вселена; чрез пророческия лик, изпълнен с духовна благодат, светло завърши своето пророчество; чрез тях всички патриарси и праведници светло се увенчаха; чрез тях се увенча и апостолският лик, като единогласно издигаше към бога трисветата песен; чрез тях множеството мъченици се украсиха с хубави венци; чрез тях архиерейската похвала се удостои с вечна радост; чрез тях пустинослужителите, след като умъртвиха житейските страсти и съблазни, завършиха своя живот; чрез тях и в последния ден гробовете ще се отворят и мъртвите тела, разбудени от гласа им, ще възкръснат; чрез тях и отстъпникът дявол заедно със своите бесове ще бъде свързан и хвърлен във вечна мъка, от която с помощта на техните молитви нека ни избави нашият бог, комуто заедно с неговия безначален отец и всесветия и благия и животворящ негов дух отдаваме слава: сега, винаги и във вечните векове. Амин.

 


напред горе назад Обратно към: [Климент Охридски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух