напред назад Обратно към: [Климент Охридски][СЛОВОТО]



Слово за Цветница


Братя,

Днес светлозарният апостол Павел ни призовава към духовна радост, като извиква велегласно, казвайки: „Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се“. Тази Божия подкана нека бъде известна на всички човеци: Господ е близо. Не се грижете за нищо; но, като се обновявате чрез пост и добри дела, всеки ден препасвайте мъжествено кръста си с въздържание. Като незлобиви деца нека последваме онова, което е духовно, и ревностно, да се издигаме от чудеса към още по-големи чудеса.

И тъй, нашият Господ Иисус Христос на вчерашния ден възкреси лежащия от четири дни в гроба мъртъв Лазар и възрадва благоверните души с чудото, а изобличава и разпръсва невярното и законопрестъпно юдейско сборище. Чрез техните собствени деца Господ изпълва пророчеството на Давид, както е казал: „Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове; да унищожиш врага и мъстителя“, тоест дявола. Защото той е враг на нашата чест и виновник за нашата гибел. И докато мислеше, че е надвил плътта, чрез нея той бе стъпкан, и го виждаме, как стана за присмех. Защото нашият Господ Иисус Христос, като се облече в плът поради Своето смирение, смачка неговата многохитра глава и изтръгна печалбата му. А печалба наричам държаните от него души в ада. Господ строши с властта Си лостовете и стълбовете на вратите му и възкреси умрелия Лазар, който четири дни вече беше в гроба. Изпълнени с радост от това, богочестивите деца с палмови клончета тичаха пред Господа и викаха: „Осанна във висините, благословен е Идещият в името Господне, Царят Израилев!“ (И когато влезе в Иерусалим,) целият град се смути, и казваха: „Кой е Този, Който идва в името Господне, и откъде е Той? Кой ли е Царят Израилев?“ Те толкова бяха помрачени от завист, че всеки ден четейки в 3акона и в Пророците за Неговото идване в плът, което Той извърши заради нас, и виждайки Го да прави чудеса посред тях, при все това не Го приемаха. Те виждаха, че Той дава светлина на слепите; че изцерява болни; че изгонва бесове; че възкресява мъртви, а освен това видяха и Лазаря възкресен, след като четири дни беше в гроба. И все пак казваха: „Кой е Този?“ Техните собствени деца ги изобличаваха. Като Го виждаха с богоозарените си очи, че Той седи върху ослето като на херувим, те тичаха пред Него с палмови клонки и възгласяха: „Осанна във висините! Благословен е Идещият в името Господне! Господ е Бог, и ни се яви! Мир на земята и слава във висините!“

Някои от народа постилаха дрехите си по пътя, а други кършеха клонки от дърветата и украсяваха пътя пред Него. Едни казваха: „Този е пророк, който идва в името Господне“. А други рекоха „Тези знамения не са от пророк, но Бог се яви в човешки образ, вмествайки Своето божествено естество, както е казал за Него Исаия: „Ето, Девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил, което значи с нас е Бог“. И пак същият казва: „Бог се яви на земята и живя между човеците“. Този е наистина Идващият в името Господне. Осанна на Давидовия Син!“

А първосвещениците пристъпиха към Него и Му рекоха: „Не чуваш ли, какво говорят? Не Ти ли е неудобно, че биваш прославян от тях като Бог?“ А Той им каза: „Да, чувам. Но ако тия млъкнат, камъните ще завикат“. Те пък, обхванати от голяма завист, се наговориха да Го убият. И не само Иисуса да убият, но и Лазаря, защото поради него мнозина повярваха в Иисуса и Го славословеха. И вървейки след Него, отдаваха Му заедно с децата обща прослава като на Бог и безсмъртен Цар.

Затова, братя, и ние, като отхвърлим от себе си старите нрави

И обичаи, нека възприемем прославата на незлобивите деца и заедно с пророк Давид да запеем обща песен, възкликвайки: „Благословен е Идещият в името Господне! Господ е Бог, и ни се яви!“

И така, Бог не изпрати ангел да ни спаси, но Сам предвечният Син Божий, Който е всякога неразделно в недрата на Отца, и Който почива винаги върху раменете на херувими, слезе при нас, приемайки плът безсеменно от пречистата Дева. А сега, като върху огнен престол язди осле, искайки да очисти човешкия род от животинската нечистота, като изпълнява древните предсказания на пророците. Нали Захарий е казал за Него: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде, възседнал на ослица и на младо осле“.

О, страшна тайна! О, пречудни дела! Царят на царете и Господарят на господаруващите, Който е страшен дори за безплътните сили, и за всички – неизказан по божественото Си естество, с колко голямо смирение и с каква кротост дойде! Този, Който има неръкотворен и страшен престол върху четиризрачни животни и шестокрили херувими и серафими, непрестанно прославян от трисвяти гласове, Този сега язди на осле като обикновен човек. Защо? - Понеже човекът отпадна от царствения сан, присъедини се към неразумните животни и стана подобен на тях със скотските си дела. Та заради това Господ дойде: при болните - като лекар, при пленените - като освободител, при помрачените от грехове - като просветител, при седящите в тъмнина и смъртна сянка - като праведно Слънце, никога незалязващо, при мъртвите - като вечен живот. Той е истинският Пастир, а не мъчител, като пожела да опази и пасе, и да спаси не само Израиля, но и всички народи, заблудили се поради съблазън. Поради това пророкът, като проникна в бъдещето, рече: „Благословен е Идещият в името Господне!“

И тъй, изясни ни и кажи ни, о, пророче, кой е Този, Който идва, и откъде е Той? Първото Му слизане - рече - е страшно и от никого необхватно и неизразимо. Този е безначалното и предвечно Слово от небесата, Бог от Бога, Светлина от Светлина. За Него беше казано в древност (на Давид): „От плода на твоята утроба ще поставя на престола ти и в царството ти, за да го защити и утвърди чрез съд и правда отсега и навеки“. Защото за Него е казал Исаия: „Ще покара жезъл от Иесеевия корен, и клон ще израсне от неговия корен“. Този е Идващият в името Господне. Бидейки Бог - в име Божие; Син - в името на Отца. Благословен е Идещият в името Господне! Бог - против дявола; Цар - против мъчителя, - за да унищожи врага и мъстителя: враг на честта и причинител на пагубата.

Горе на небето Той е прославян от ангелските сили, а долу на земята Той е възхваляван от децата с палмови клонки.

Н така, братя, нека и ние се уподобим на децата, като премахнем от себе си всяка злоба, както е казано: „Незлобивите и праведните се приближиха до Мене“. И тъй, нека се приближим до Бога чрез добродетелите си, като се очистваме всеки ден чрез пост и молитва. Защото постът очиства душата и тялото, а молитвата, окриляйки ума, издига ни към небето и ни прави съучастници на висшите сили. Молитвата и постът са добри помощници срещу противния бяс. И тъй, като се въоръжим с тях, нека се потрудим в чистота да прекараме тези постни дни. Ако пък някой поради болест е отпаднал от началото, или, обхванат от леност и отпуснал се поради сластолюбие, не е пожелал да участва в очистителния пост, но, отдавайки се на чревоугодието, е отпаднал и се е оказал слаб, то поне сега да прояви усърдно подвиг, молейки се да се уподоби на работниците в лозето, наети в единадесетия час, и да получи еднаква награда заедно с работниците от първия час, и да бъде достоен да се поклони на Христовите страдания.

И тъй, братя, нека не бъдем слаби, но като смирим сърцата си, с умиление да прибегнем към милосърдието на Бога, защото Той е благ и дълготърпелив, и кротък, съжаляващ за нашите злини. Той не иска смъртта на грешниците, но очаква нашето покаяние. Бог не иска никой от нас да погине, но като се очистим чрез покаянието, пак да се върнем при Него; защото Той не укорява ония, които истински постят, за предишните им грехове, но на драго сърце приема техния подвиг. Защото близо е Господ до съкрушените по сърце; простира ръце към тях; прегръща Своите истински постници; обича усърдието и на първите, и на вторите, и на последните работници; очаква закъснелите и техния подвиг. Като е отворил райските двери, Той очаква нашето влизане.

И тъй, възлюбени чеда, като чухте за толкова голямото Божие човеколюбие, докога ще стоите в греховната леност, и, като доброволно умъртвени, докога ще се лишавате от Божията милост?

Стреснете се поне отсега нататък! Поне отсега нататък да се пробудим и да спазваме Божиите заповеди! И като се украсим с вярата взели доброплодните клонки, нека тичаме да посрещнем Господа, отдавайки Му едногласно хвала с възклик: „Благословен е Идещият в името Господне! Господ е Бог, и ни се яви! Той пак ще дойде в Славата на Своята божественост, за да съди живите и мъртвите. Благословен е Идващият в името Господне, прославян винаги заедно с Отца и Светия Дух, сега и всякога и вовеки.

 

Източник: Св. Климент Охридски. Слова и поучения. Превел от старобългарски език архим. д-р Атанасий Бончев. СИ, С. 1970

 


напред горе назад Обратно към: [Климент Охридски][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух