напред назад Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]



Анка мързеланка


Ужким съм голяма,

а пък сутрин мама

с рокличката тича,

за да ме облича.

 

Пъшка баба Драга,

иде да помага,

а по тях препуска

дядо със закуска.

 

Само татко в къщи

кисело се мръщи:

– Ех, че мързеланка

стана наша Анка.

 


напред горе назад Обратно към: [Йоло Кръстев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух