|
Обратно към: [Живка Балтаджиева][СЛОВОТО] Пътят...Пътят понякога свършва,
слънцето слиза по стръмнината на хоризонта,
дъбовете се гушат един в друг в залеза.
Отварям прозореца и гледам надругаде.
Небето първо почервенява след това става черно.
Отвъд видимото
тръпна.
Обратно към: [Живка Балтаджиева][СЛОВОТО]
© Живка Балтаджиева. Всички права запазени! |