напред назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]



Зайова къщурка


Отива си лятото лека-полека.

Две зайчета малки по тясна пътека

в прохладната утрин вървят си самички

и всичко оглеждат със умни очички.

Горичката шумна сега е смълчана.

За зимата всеки се готви отрано.

Двете зайчета мили – Бето и Лили,

ненапразно са днес така подранили –

местенце си търсят уютно, което,

дом да им стане най-любим под небето.

Фазан и фазанка по пътя съзират,

Рунтавелка да видят, после се спират.

Как ли успяла е тя да натрупа

толкова лешници в свойта хралупа?

 

Тичат засмени по пътеката тясна

Бето и Лили във утрото ясно.

На полянка прекрасна срещат сърнички,

и елена, който помага на всички.

Отново ги виждат фазан и фазанка,

скрити в тревата висока на сянка.

-Накъде сте поели, зайчета смели? –

елена попита. – Есен се стели

в гората ни вече надлъж и нашир,

а там зад завоя има стръмен баир!

-Хралупа си търсим, еленчо, удобна,

а няма такава в гората ни родна!

– Приемете съвета ми, Лили и Бето –

слушайте само гласа на сърцето!

 

Под клони високи със златни листенца,

в калта се въргалят пет диви прасенца.

Глиганчета още наричат се те –

това е известно на всяко дете.

Запъхтяни при тях уж за малко се спряха

двете зайчета сладки, и дълго играха...

– Времето с вас колко бързо отмина!

Е, ще тръгваме вече, славна дружина,

че с Бето си търсим къщурка удобна,

а няма такава в грата ни родна.

– Повече време тук не губете,

мъдрата сова по-добре потърсете –

Грухчо им рече. А чичо Кълвач,

с клюна почука в прохладния здрач.

 

Пътеката следваха. Тичаха с дни.

Меката есен люта зима смени...

Планинското било откри се пред тях –

високо, високо се качиха без страх.

Седмици в снежни пъртини вървяха...

И чудо! Кокичета бели видяха –

знак, че отива си лютата зима.

Надежда за малките зайчета има!

Цамбурнаха сетне двамина в поточе,

което лудешки бълбука, клокочи.

– Не бойте се! Там, по-надолу водите

са много спокойни. Щ е се спасите! –

отнякъде жабка зелена изквака.

– Какво ли, юначета, още ви чака?

 

Свети луната. Бето и Лили

на високо дърво са се приютили

в хралупата тясна на мъдрата сова.

Тя за съвет е веднага готова:

– Из Балкана сте бродили дълго, деца.

Поспете, имате тъй уморени лица.

А утре от тука рано тръгнете,

мечтаният дом в равнината търсете! –

И совата литна в смълчаната нощ.

Звездички блещукат в небесният кош.

Спят горски животни, цветенца и птички.

Бето и Лили не затварят очички.

В топла прегръдка нощта ги обгръща.

Пролетта, неусетно, отново се връща.

 

В равнината най-после са Бето и Лили.

(Откъде ли намират толкова сили?)

На полянка, постлана с жълти игличета,

в скрита хралупа, с петте си лисичета,

живее Лисанка. Каква бърборанка!

(От приказки даже не хваща я дрямка.)

– Ах, как си приличате, зайчета сладки,

с дълги ушички и мекички лапки...

Добре сте дошли в равнината ни родна!

– Хралупа си търсим, Лисанке, удобна.

– Ще намерите скоро, зайчета, зная!

И Лили от радост взе да играе,

разхвърчаха се капки нежна росица.

Дано да е права добрата лисица!

 

Слънцето грее, небето е ясно.

Скрита в тревите и гъстите храсти,

с кръгло отворче, дупка красива

Бето и Лили с изненада откриват.

Бето пъхна главичка в дупката, смел,

и към Лили извика: – Тук има тунел!

Някой дълго копал е! Но кой ли това е,

трябва бързо, сестриче, с теб да узнаем!

И елена познат е дошъл в равнината,

с другарче сърничка – прекосил планината.

– Здравейте! – им рече усмихнат, напет,

и пристъпи няколко крачки напред –

На това аз му казвам радост голяма!

Ние ще живеем на съседна поляна!

 

В тунелчето влязоха сетне двамина

и нещо се случи – цяла дузина

зайчета срещнаха в другия край!

Този чуден тунел е заешки рай –

с разклонения много, с дупки безчет

и хралупки свободни... Ех, че късмет!

Две зайченца ситни, почти в един глас,

ги приветстваха бурно: – Живейте при нас!

Новината щастлива щом елена разбра,

с три малки сърнички при тях се поспря.

– Отново съм тук! – тържествено рече. –

Честито, душички, дом имате вече!

Щастливци сте, мили Лили и Бето,

че послушаахте вие гласа на сърцето!

 

Бето и Лили се запознаха

със зайчета много, и с тях поиграха...

В игрите улисани, входче откриха

към хралупчица малка, топла и тиха,

стъкмена уютно със мекичка слама.

Чудесно местенце точно за двама!

Подслониха главички във новата стряха,

по-щастливи от всякога, бързо заспаха...

...Сънуват потока, зимните хали,

и дните, в които за дом са мечтали...

Сънуват прасенцата, мъдрата сова,

Елена, Лисанка... Все приятели нови!

В съня се усмихват Бето и Лили,

дома на мечтите най-сетне открили!

 

 

 

Първа публикация: Руми Райк, Зайова къщурка. Издателска къща Пан, С. 2001. ISBN 954-657-411-2

 


напред горе назад Обратно към: [Румяна Райкова][СЛОВОТО]

 

© Румяна Райкова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух