Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]

Сковава ручеите в себе си. Предживотно.

След смъртта.

Не може в летаргични ледници

да хвърли котва

любовта.

Извайва глетчери от чакане. Обръща

чаши самота

и грог с лимон, и чай с горчилки

в иглуто – къща

без земя.

Лавина за непредпазливите. Предсмъртна.

Но не всява страх.

Напролет преброява живите

и си отива

вместо тях.

Обратно към: [Засей ми море][Станка Бонева][СЛОВОТО]