Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Уж си град, а градът го няма –

стадо къщи край две дерета.

И над тях – дантелата на небето,

от ръката на Бога изплетена.

Ври земята в казана на юли.

Змии се гърчат в хладните зидове,

а душите на мъртвите издуват

пясъка на пирамидите.

От черепите ще никнат люляци,

ще пламне градът в лилаво руно...

Някой ден тук и мойта акация

ще изплези бодливата си муцуна.

Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!