Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Отгоре – жарта на слънцето,

отдолу – жарта на нуждата

и в тая фурна развъжда

надеждите на сърцето си.

Ята от очи го жилят –

от жега ще скъса небето –

споглеждат се и се хилят

на пушека под нозете му.

Така е. Но ще изтрае.

Ще дойде краят на танца.

А после той сам си знае

с какво ще посее дансинга.

Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!