Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Постегни, сърце, струните си корави,

стига си хленчило като дете,

щом денят не ти се отдава,

нощта ще ти се отдаде.

Тя е жадна и чака да ѝ разкажеш

за момичето, дето се сля с реката,

нито бе проститутка, нито прокажена,

а някой бохем е изстискал снагата му.

Стават все по-изстинали дните ми,

в тях дълбае резеца на моята болест;

сутрин се уча срещу ръжена да не ритам,

вечер се хокам, че някому пак съм се молил.

Постегни, сърце, струните обгорели,

от това лятно и зимно лутане

и задръж поне от събота до неделя.

до голямото срутване.

Обратно към: [Омагьосани кръгове][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!