Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Ето я мансардата

със студентските момичета.

ето ги и приятелите –

на снимката под прозорчета.

(Сега сърцата им са подло трезви,

за да ги събереш в една идея.)

Ето ги и празните бутилки –

пресушени спомени,

и вехтият грамофон

с опразнени звуци.

И няколкото книги от добри поети.

Всичко е на мястото си.

Само тишината е остаряла.

И онзи паяк зад вратата,

решил да върже времето

в най-тънки нишки.

Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!