Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Оядоха се гробищните плъхове

от многото изстинали тела.

А облакът на ядрената злоба

се спуска все по-ниско над земята.

Напряга се слухът ми – за да чуе

какво кипи оттатък –

от другата страна на глобуса.

Ала и там не иска да цъфти

дървото на надеждите.

Затискат ни болнавите мечти,

защото в тях кръжат нечисти мисли.

Не можем даже да се подадем ръце –

бинтовани са те със змийска кожа.

Дато усетят боговете на века,

че много ни притяга ремъкът на дните.

Забравихме оназ библейска истина,

че вътре в нас са портите на рая.

И ябълките от градината на детството

са по-големи от самите нас.

Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!