![]() ![]() Насаме с тишинатаТъмноока красавице, искам в теб да потъна е да чуя на моето тяло най-тънката струна.
Нека спре панаирният глъч на певците платени, че светът от надути хвалби се пропуква – и стене.
Сякаш в пъклена жега пред мен се стопяват неделите. (мойта вяра така – като кожа на смок – се обели.)
Искам с пълна душа да се вслушам в звъна на мечтите, ала как да настигна техните златни копита.
Искам с истински лек да намажа човешките рани, вече имам кураж да отвърна на всяка закана.
Тъмноока красавице, дай ми в теб да потъна, за да чуя на моето тяло най-тънката струна.
![]() ![]() ![]() © Анго Боянов. Всички права запазени! |