Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

Защо те създаде земята – в бяг да живееш,

защо те беляза със огън и име ти даде?

Нима е награда това, че ще можеш на нея

за всяка изречена дума и песен да страдаш?

Препуска човешката стадо през дните орисани:

веднъж те изкаля, веднъж те възкачва на коня.

А слънцето гледа лукаво над покрива нисък

и уж ти дарява кураж – стръвта да догониш.

И после – отново галоп, но не стигаш до стремето,

а стигнеш ли – право в теб всички се целят

и няма покой, - не можеш и въздух да вземеш.

Добре, че от време на време се пада неделя.

Така – ден и нощ, час по час – размотаваш

кълбото на тоя орисник – сърцето ти.

И падаш със кръста на рамо, и ставаш –

докато стигнеш нежния сън на поетите.

Обратно към: [Спомен за нежност][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!