напред назад Обратно към: [Бялата дама, черният кон][Анго Боянов][СЛОВОТО]



Сега и тук


Пред очите ми ставаше всичко:

бавното анатемосване

                на Вярата;

сигурното изгаряне

                на Надеждата;

осиротяването

                на Любовта...

Пред очите ми –

всяка постигната опитност

се озъбваше от самотност

и угасваха свещите на сърдечността.

Очите ми не са закон,

за да всяват страх.

Те са само видимата половина

от ръждивия регистър на душата.

Върху клавишите ѝ – някой тъпче

и поражда хаос –

като неовладян пожар.

Тук

изгаря моето Сега.

 


напред горе назад Обратно към: [Бялата дама, черният кон][Анго Боянов][СЛОВОТО]

© Анго Боянов. Всички права запазени!


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух