напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



"Романизация" на кирилицата


Програма „Хоризонт“, „12 плюс 3“, 17 март 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Институтът за български език и Институтът по математика и информатика подемат инициатива за въвеждане на стандарти за транслитерация между кирилица и латиница и за фонетична клавиатура...

Б. Г.: Да, тази инициатива е публикувана в сайта на Института за български език, макар че на мене не ми е известно точно кои колеги от Института за български език са участвали в нейното съставяне и обсъждане. Във всеки случай за колегите от Секцията за съвременен български език тази инициатива беше новина за тях. Ще припомня, че именно Секцията за съвременен български език на Института за български език е звеното, което се занимава и с проблемите на транскрипцията и транслитерацията.

ВОДЕЩ: Този проблем не е ли решен вече с излизането през 2002 г. на „Нов правописен речник на български език“?

Б. Г.: Според мен е решен, но вариантът, предложен в този речник, очевидно не е удовлетворителен и оттук тази инициатива.

ВОДЕЩ: В инициативата се говори за стандарт на Министерския съвет. Този стандарт еднакъв ли е със стандарта, публикуван в Нов правописен речник?

Б. Г.: Да, еднакъв е. На стр. 75 от „Нов правописен речник на българския език“ е отбелязано, че системата за транслитерация на кирилски букви в латински, предложена в речника, е еднаква със системата, използвана при издаването на новите документи за самоличност, обнародвана в Държавен вестник, бр. 33 от 1999 г. и изменена с Държавен вестник, бр. 14 от 2000 г. Авторите на инициативата, която обсъждаме сега, предлагат тази система да се прилага само когато се транслитерират от кирилица в латиница собствени, бащини и фамилни имена, а за комуникация между българи да се приеме втори по-кратък и обратим стандарт.

ВОДЕЩ: Кои са разликите между двете системи?

Б. Г.: Разликите всъщност не са много. Проблемът се появява около следните букви: Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, и Ъ — общо 6 графични знака. Буквата „Ж“ според правописния речник се изписва с латинските букви Z и Н, а според инициативата — с буквата J (джей), ако използваме английското наименование на буквата. Буквата Ц в правописния речник се изписва с буквите Т и S, а според това предложение — с буквата С. Буквата Ч в правописния речник се изписва на латиница с буквите C и H, а според обсъжданото предложение — с буквата Q. Буквата Ш според действащата сега система се изписва на латиница с помощта на буквите S и H, а според сегашното предложение ще се изписва с латинската буква W. Респективно, буквата Щ се изписва на латиница с буквите S, H и T, според правописния речник, и с буквите WT, според това предложение.

ВОДЕЩ: Има един много интересен пасаж в инициативата, в който се казва, че тази система ще се използва само за комуникация между българи, защото за чужденците този стандарт ще е толкова непонятен, колкото за българите са непонятни китайските йероглифи. Всъщност за какво става дума? И ще преписваме ли българската литературна класика на тази азбука?

Б. Г.: Не, няма да я преписваме. Става очевидно въпрос за писане на български език с помощта на латински букви в електронната поща, при съставяне на кратки съобщения — т. нар. SMS-и и др. под.

ВОДЕЩ: Как намирате това предложение?

Б. Г.: Не виждам защо да не може да сработи, още повече че сега буквата Я в подобен род съобщения най-често се изписва с латинската буква Q, защото на фонетичната клавиатура буквите Я и Q се въвеждат с един и същи клавиш, а буквите Ч и Ш се пишат с цифрите „4“ и „6“. Не виждам обаче защо трябва да се придава на този стандарт официален статут, защото юридическа стойност има само изписването на български лични, бащини и фамилни имена с латински букви. Същевременно е очевидно, че пъстротата в използването на латински букви при писане на български език трябва да се сведе до минимум, когато съставяме електронно писмо или SMS — просто за да бъдем по-лесно разбираеми за този, на когото пишем. Но това спокойно може да стане и без излизането на някакъв административен по своя характер документ. Може да стане, като това предложение се разпространи чрез българските портали в Мрежата или чрез месечното списание, което абонатите на M-tel получават всеки месец.

ВОДЕЩ: С други думи, не възразявате срещу това предложение?

Б. Г.: Напротив — дори ще се опитам да го приложа, за да видя в каква степен е годно за употреба и какви проблеми възникват при неговото прилагане.

ВОДЕЩ: Надяваме се, че когато сте готов, ще споделите своя опит. Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух