напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Девотна лоялност...


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 24 март 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Изминалата седмица ни сюрпризира с нова езикова находка, употребена в публичното пространство — с израза девотна лоялност, употребен, ако не се лъжа, в интервю на уважавания от целия български народ хирург професор Александър Чирков.

ВОДЕЩ: Бихте ли повторили израза?

Б. Г.: Девотна лоялност. Ако се питате, уважаеми слушатели, към кого може да се изпитва девотна лоялност, девотна лоялност може да се изпитва само към сегашния министър-председател на Република България. А ако се питате кои трябва да изпитват девотна лоялност към министър-председателя, веднага ще ви отговоря. Естествено — членовете на парламентарната група на НДСВ. Това е — така да се каже — семантичната рамка (нека и аз да употребя бомбастичен израз, че иначе ще излезе, че съм неук) на израза девотна лоялност.

ВОДЕЩ: Как можем да преведем този наистина необичаен израз?

Б. Г.: Когато по Дарик радио се опитаха да обяснят този израз в прегледа на печата, стигнаха само до английския. Прилагателното девотен, което наистина съвсем правилно отсъства от българските речници, има латински произход. В латински съществува глагол devoveo, който има две значения. Първото е „посвещавам, обричам в жертва, жертвам се“, а второто е „проклинам, омагьосвам“.

ВОДЕЩ: А как бихме превели думата „лоялност“?

Б. Г.: Като вярност, преданост.

ВОДЕЩ: Следователно кой е българският превод на израза девотна лоялност?

Б. Г.: Има различни комбинации. Верността или предаността, оказва се, може да бъде жертвоготовна, може да бъде омагьосваща или дори достойна за проклятие. Очарователното в случая е, че всеки може да възприеме собствено тълкуване на този чуждоземски израз в съзвучие с чувствата, които изпитва към сегашния министър-председател на Република България.

ВОДЕЩ: Изглежда, че проф. Чирков все още има проблеми с българския и от време на време пуска по някой такъв израз?

Б. Г.: Учудващо е, че след толкова години, прекарани в България, този човек, когото лично аз силно уважавам, заради това, което е, все още има проблеми с българския. Както вчера беше написано в един вестник по повод българския език на министър-председателя, за две години човек научава дори чужд език. А проф. Чирков, струва ми се, е в България много повече от две години. Може би това е израз на неговата девотна лоялност към личността на Симеон Сакскобургготски в качеството му на Симеон Втори, цар на българите.

ВОДЕЩ: Да, вестниците напоследък много се занимават с българския език на министър-председателя. Смятате ли, че възприетия от него начин на изразяване се дължи на лош български?

Б. Г.: Имал съм случаи неведнъж да коментирам българския на министър-председателя. Склонен съм да се съглася с мнението на Валерия Велева, публикувано в днешния „Труд“, че лошият и объркан изказ на български не е израз на проблеми с българския, а е израз на проблема как и какво да отговори на неудобен въпрос, така че да не бъде поета отговорност — от него самия или от правителството, което той оглавява.

ВОДЕЩ: Нека сега ви задам въпрос, който няма нищо общо с това, за което говорихме досега. Имате ли забележки относно начина, по който българските медии представят войната в Ирак?

Б. Г.: Това е доста обширна тема. Сега само ще отбележа, че през първите два дена от войната някои частни радиостанции, имащи предимно развлекателен характер, обявяваха новините от войната по начин, по който се обявява кой е притежателят на поредната статуетка „Оскар“. За щастие този неуместно приповдигнат тон сега е поизоставен, защото войната не е шоу, а е трагедия, независимо от това дали е справедлива, или не е справедлива.

ВОДЕЩ: Добри думи за финал. Доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух