напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Защо се обръщаме към Бога и Господа на "ти"?


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 21 април 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: На Велики понеделник — първия ден от Страстната седмица, добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Страстната седмица е седмицата, през която би трябвало, като съпреживяваме изтърпените мъки и кръстната смърт на Иисус Христос, да се замислим и за това що за хора сме, как се отнасяме към другите хора, какво сме постигнали и какво още не сме постигнали в живота си и кои са истинските ценности в него. Предполагам, че по тези въпроси все пак ще се говори през тази и през идващата Светла седмица, въпреки всекидневните наши си и световни проблеми, или че най-малкото всеки един от нас ще се замисли върху тези неща. Но тъй като аз говоря в „12 плюс 3“ за езика, за това как го употребяваме, си зададох един парадоксален въпрос, провокиран от настъпващите великденски празници.

ВОДЕЩ: Какъв е въпросът?

Б. Г.: Неучтиви ли сме към Бог, когато в своите молитви се обръщаме към него на „ти“? Нека си спомним само Господнята молитва „Отче наш“, в която се обръщаме към Бога по следния начин: Да се свети Твоето име; Да дойде Твоето царство. Когато зададох този въпрос на най-различни хора, повечето от тях останаха озадачени, защото никога не се бяха замисляли върху този проблем от тази гледна точка.

ВОДЕЩ: Гледната точка наистина е парадоксална.

Б. Г.: Тя наистина става още по-парадоксална, ако разсъждаваме по следния начин. Когато молим за нещо шефа си, особено в писмена форма, ние задължително се обръщаме към него на „Вие“ дори и в неформална ситуация да си говорим с него на „ти“. С молитвата си ние молим нещо Бога, за когото сме наясно, че е нещо по-висше от човека.

ВОДЕЩ: Дали молбата и молитвата са понятия от един и същи ред?

Б. Г.: Най-малкото са сродни думи: мол-ба, мол-итва, мол. Но действително молитвата е молба от по-друг ред. Докато с молбата ние искаме да се изпълни нещо конкретно, нещо, свързано с всекидневния ни живот, с професионалната на кариера и т.н., с молитвата ние искаме да се случат или да не се случат неща, които напускат границите на всекидневното. С други думи, ние подаваме молба за отпуска, но не можем да подадем молба за здраве — ние отправяме молитва за здраве — за свое здраве или за здравето на другиго. С молитвата ние търсим покровителството на по-висша от всички хора сила.

ВОДЕЩ: Дали думата „покровителство“ не е ключовата дума в този случай?

Б. Г.: Точно така — думата „покровителство“ е ключовата дума в това разсъждение. Обикновено ние искаме покровителство, като се обръщаме към този, чието покровителство търсим, на „ти“.

ВОДЕЩ: Защо се обръщаме на „ти“?

Б. Г.: По няколко причини. Първо, трябва да го чувстваме много близък. Второ, щом сме се престрашили и търсим покровителството на някого, ние де факто признаваме своята слабост и се поставяме в подчинено положение по отношение на него.

ВОДЕЩ: Приложими ли са тези разсъждения в отношенията ни с Бога, независимо дали вярваме или не вярваме в Неговото съществуване?

Б. Г.: Според мен са приложими. Най-малкото защото отъждествяваме Бога с родителите си и най-вече защото го отъждествяваме с баща си. Както родителите са ни близки, така и Бога ни е близък. Както от родителите си търсим покровителство и одобрение на нашите дела, така и от Бога търсим покровителство и одобрение на нашите дела като цяло.

ВОДЕЩ: Към родителите си човек обикновено се обръща на „ти“. Това ли е основната причина, поради която и към Бога се обръщаме на „ти“?

Б. Г.: Според мен, да. Винаги когато търсим покровителство или когато покровителстваме някого, например децата си, ние мислим в „ти“-категориите. Когато не искаме да изразяваме покровителствено отношение, ние можем да мислим и да действаме в рамките на „Вие“-категориите.

ВОДЕЩ: И накрая — какво ще пожелаете на нашите слушатели?

Б. Г.: Ще пожелая това, което се пожелава по традиция по Великден — светли празници и нека поне за малко да се откъснем от злобата на деня и да помислим за непреходните стойности в нашия живот.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух