напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Шансът да умреш...


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 юни 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Днес е 2 юни и със съжаление установявам, че някои медии, включително и медии с национален обхват, за щастие — спорадично, продължават да честват Деня на Ботев и на загиналите за националното освобождение на България вместо да отдадат почит на Христо Ботев и на загиналите за националното ни освобождение. Откакто се помня, тази грешка непрекъснато се обсъжда и въпреки това тя непрекъснато се повтаря. За n-ти път ще обясня, както и много други мои колеги вече са обяснявали, че се чества рожден ден, чества се някакво радостно събитие и че в никакъв случай не се чества годишнина от смърт или гибел.

ВОДЕЩ: Вероятно тази непрекъснато повтаряща се грешка се дължи на това, че значението на глагола „чествам“ се е разширило или че се е загубило допълнителното му значение, което изрично посочва, че се чества годишнина от радостно, а не от тъжно събитие?

Б. Г.: Ако това беше наистина така, на некролозите по улиците или във вестниците щяхме със сигурност да видим как роднините на някой отишъл си от този свят честват еди-колко си месеца или години от неговата кончина. Но нищо подобно не виждаме. А това говори, че тази грешка се появява само тогава, когато се отдава почит на национални герои. Митологизацията на националните герои понякога си прави лоши шеги с нас. И все пак длъжен съм да отбележа, че от 1990 г. насам не се е появявал израз като всенародни тържества по случай еди-колко си години от обесването на Васил Левски. Такъв израз в недалечното минало, за съжаление, се е появявал и той е регистриран от проф. Любомир Андрейчин, който преди много години гневно се е изказал срещу подобни езикови недоразумения.

ВОДЕЩ: Кои са невралгичните думи и изрази, при които особено трябва да се внимава?

Б. Г.: Трябва да се внимава при глаголи като чествам, при съществителни като тържество, при изрази като благодарение на при прилагателни като благоприятен, а напоследък и при съществителното шанс. Как например ви звучи изразът шансовете човечеството да изчезне от лицето земята през третото хилядолетие са 50 на 50.

ВОДЕЩ: Доста нелепо. Вероятно става дума за буквален превод от чужд език.

Б. Г.: Най-вероятно. Ще ви дам още примери, за да поставим най-точната диагноза. Ето ви един много красноречив пример: Шансовете сгрешените битове да са непоследователни или това да причини фатална грешка, изискваща рестартирането на започнатата операция са доста малки, но винаги остава минималният шанс да бъдат сгрешени битове във файл с важни данни и това никога да не бъде забелязано. Още един пример: Садам [има се предвид Садам Хюсеин] ще получи шанс да допусне инспекторите във всички военни зони в Ирак. И трети последен пример - При валутен борд, при съществуващите икономически проблеми, културата и образованието имат шанс да бъдат подпомогнати най-вече чрез участие в международни програми и със средства от външни спонсори. За да усетите разликата между неправилната и правилната употреба на думата шанс, ще дам пример и с правилна употреба на тази дума: Бъдещите адвокати, икономисти, лекари или учители се отдават на занаята на сервитьорки и секретарки, бармани и охранители и рядко имат шанса да попаднат в някоя кантора или престижна фирма, където да практикуват избраната професия.

ВОДЕЩ: Какъв е изводът?

Б. Г.: Изводът е, че думата шанс трябва да се употребява само тогава, когато човек има възможност да постигне нещо хубаво и полезно за самия себе си. Както видяхме, оръжейните инспектори не са шанс за Садам Хюсеин, а определен вид зло. Грешните битове в даден файл са прокоба, ако мога така да се изразя, а не шанс. Международните проекти и външните спонсори са като сламка за давещото се българско образование, българска култура и българска наука, защото икономическата криза може да е всичко друго, но не и късмет, щастлива възможност за образованието, културата и науката ни. Защото в български, за разлика от английски, шанс не означава просто възможност. Шанс означава щастлива възможност, възможност за успех, късмет.

ВОДЕЩ: И в заключение?

Б. Г.: В заключение: думите в един език освен своя семантика, т.е. значение, своя граматика, т.е. правила за съчетаван в изречение, имат и своя прагматика, т.е. закономерности в своята употреба. При днешните комуникации трябва все по-често да си даваме сметка за различната прагматика, която могат да имат две на пръв поглед напълно еднакви думи в два различни езика.

Б. Г.: Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух