напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Езици на субкултурите


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 16 юни 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден.

Б. Г.: Здравей, Георги. Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Предлагам ти в някакъв смисъл да продължим с това, с което завърши в малките часове на събота разговорът ни в „Полет над нощта“. Каза, че нещата, от които се интересуваш в момента, са свързани с разнообразните видове градско говорене и изразяване, които наричаш „езици на субкултурите“. От какво е предизвикан този твой интерес?

Б. Г.: И досега у нас все още битуват схващанията за т. нар. разговорен стил, в който жаргонът заемал важно място. Някои колеги дори се осмеляват да наричат разговорния стил „език“. Основната характеристика на жаргона продължава да бъде неговата експресивност, с която младите желаят да направят впечатление на околните. Всичко това, разбира се, е вярно, но е съвсем недостатъчно, когато се налага да опишем езиковата ситуация през 2003 г. Аз съм на мнение, че става въпрос за езици, които предполагат наличието на различни светове за носителите им, които ги използват.

ВОДЕЩ: Ограничени ли са възрастово хората, които си служат с езиците на субкултурите?

Б. Г.: Не, не са ограничени. Гледната точка, която съм възприел, е, че всеки човек в по-голяма или в по-малка степен си служи с поне един субкултурен език.

ВОДЕЩ: В такъв случай може би е добре да дефинираш какво разбираш под термина „субкултура“?

Б. Г.: Разбира се. Субкултурата, за разлика от антикултурата, няма за цел да премахне традиционните стойности в едно общество, а иска да разшири скалата на тези традиционни стойности. Обществото не е монолитна единица: то се състои от различни съ-словия и именно тези съ-словия формират различните суб-култури. Разбира се, от основен интерес за мен са маргиналните субкултури, тъй като техните носители се чувстват най-малко интегрирани в обществото като цяло.

ВОДЕЩ: Към маргиналните субкултури спадат и клошарите, за които спомена в събота?

Б. Г.: Именно. Никой не желае да подражава на клошарската субкултура, защото това не е престижно. И затова такъв тип субкултура се определя като „маргинална“. Други маргинални субкултури са наркоманските общности, ромските общности, общностите с нетрадиционна сексуална ориентация. На практика се оказва невъзможно (по обясними причини) да проникнем всред общността, състояща от 461 души (според официалните данни), които са HIV позитивни. Обратният пример — съществува явен стремеж да се подражава на субкултурата, която създават и в която съществуват българските политици. Тя започва да се превръща в своего рода норма, по отношение на която се отчита доколко един човек е успял в кариерата си и в благосъстоянието си. Следователно тя е белязана с признака „престижност“ и в никакъв случай не е маргинализирана като начин на съществуване, но се маргинализира като говорене.

ВОДЕЩ: В какъв смисъл?

Б. Г.: В смисъл че говоренето на българските политици вече не е интересно за хората. Такива са поне моите наблюдения. Интересно ми е какъв е например рейтингът на всички обзорни политически предавания, в които българските политици имат възможността дълго и пространно да ни занимават със себе си. Но фактът, че радио „Веселина“ е второто по популярност радио в София след „Хоризонт“, е многозначителен и дава косвен отговор на моето любопитство.

ВОДЕЩ: Само стабилни общности ли са в състояние да създадат субкултура?

Б. Г.: Временните общности също създават субкултура. Опашката от пациенти пред кабинета на GP-то също създава и то не една, а най-малко две субкултури: субкултура на работещите пациенти и субкултура на пациентите пенсионери. Тези две общности сами регулират отношенията помежду си, като в повечето случаи GP-то отказва да бъде арбитър в споровете. Навремето такива субкултурни временни общности се създаваха по опашките пред магазините. Сега опашки пред магазините няма — те обаче не изчезнаха, а просто се преместиха другаде. Ето защо механизмите за езикова самозащита, типични за временните членове на тази субкултура, изобщо не са се променили.

ВОДЕЩ: С други думи, като изследвате различните типове говорене, вие искате да пресъздадете правдива картина на днешното българско общество?

Б. Г.: Именно, като при това детайлно опишем тези социални слоеве, които се правим, че не забелязваме, защото така ни е по-удобно. Така може би ще улесним реинтегрирането им в обществото, доколкото това вече изобщо е възможно.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух