напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Има ли "щета"?


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 23 юни 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Наши редовни слушатели се интересуват дали думата щета има все още реална употреба в единствено число, след като чуваме думата непрекъснато около себе си във формата й за множествено число — щети и след като в речниците употребата на думата се илюстрира само с примери, в които думата е в множествено число. С други думи, въпросът е дали думата е станала подобна на дума като данни и финанси, които се употребяват само в множествено число, независимо то това, че от тях можем хипотетично да образуваме форми за единствено число — *данна и *финанса или *финанс.

ВОДЕЩ: Какво казват речниците по този въпрос?

Б. Г.: Речниците, разбира се, посочват наистина съществуването на думата щета в единствено число със значение „загуба, вреда, пакост, зло“. Вярно е наистина, че примерите, с които се илюстрира употребата на думата, са само в множествено число. Данните от електронния архив на българския език посочват явно предпочитание към употреба на думата във формата й за множествено число: срещу 15 примера за употребата на думата в единствено число, налице са 130 примера за употребата на думата в множествено число.

ВОДЕЩ: Бихте ли дали типични случаи, в които думата се използва в единствено число и случаи, в които думата се използва в множествено число?

Б. Г.: Най-често думата се използва в единствено число тогава, когато влиза в отношение на противопоставяне или на взаимно допълване с някоя друга дума. Например Историята е правилен низ от взаимно обусловени свръхсъбития в отношението щета - възмездие. Или Понеже всяка война е едновременно и щета, и възмездие, тя предизвиква нова война. В останалите случаи е възможно да се употреби както формата щета, така и формата щети. Например Констатирана е била, поради неточно изчисляване на данъци, такси и др., щета в размер на 7 млн. 500 хил. лв. Но може да се каже също така и Общата цена на сделката възлиза на 300 млн. долара, от които 220 млн. са инвестициите, а 25 млн. долара ще отидат за покриването на стари екологични щети.

ВОДЕЩ: Би ли могло да се каже, че когато се има предвид точно определена, конкретна вреда, се предпочита употребата на думата в единствено число, а когато става въпрос за неконкретизирани вреди, се предпочита употребата на думата в множествено число?

Б. Г.: Би могло да се каже, макар че в първия пример думата щета може съвсем спокойно да бъде употребена и в множествено число: Констатирани са били, поради неточно изчисляване на данъци, такси и др., щети в размер на 7 млн. 500 хил. лв.

ВОДЕЩ: Как си обяснявате предпочитанието тази дума да се употребява предимно в множествено число?

Б. Г.: Щета е стара българска дума, макар че в старобългарски език не е звучала точна така, както звучи днес, а е била тъщета. Думата щета, както и думите загуба и вреда в контексти като цитирания показват ясна тенденция да се употребяват предимно в множествено число. Презумпцията явно е, че една щета, една загуба или една вреда никога не остава единствена и сама по себе си. Тя винаги влече някоя друга беда след себе си. Това е вероятната причина, поради която днес се предпочитат формите за множествено, а не за единствено число. Другата причина според мен е в глагола ощетя/ощетявам. Най-близкият негов синоним е ограбя/ограбвам. Когато човек е ограбен, на него не му е отнето само едно нещо, а му е отнето всичко, т.е. нанесени са му щети.

ВОДЕЩ: Какъв е изводът?

Б. Г.: Изводът е, че думата щета показва все по-явни тенденции да се употребява само в множествено число, т.е. да стане съществително, подобно на съществителните данни и финанси, които имат само реални форми за множествено число и поради това се базродни. Ето защо моята препоръка е медиите да се въздържат да употребяват думата в единствено число. Казвам това, защото поводът за запитването дали думата щета все още се употребява в единствено число е репортаж, в който се казвало, че някаква директорка на детски дом злоупотребила с пари и нанесла щета на детския дом в размер на еди-колко си хиляди лева. В случая по-адекватният начин на изразяване би бил, че въпросната недобросъвестна директорка е нанесла щети на детския дом в размер на еди-колко си хиляди лева.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух