напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



"Българският език" на Иван Вазов винаги ли е "Българският език"?


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 30 юни 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Във връзка с кандидат-гимназиалните и кандидат-студентските изпити по български език и литература много учители, които проверяват писмени работи, ученици и родители на ученици ми зададоха въпроса как се постъпва със заглавия, които представляват съставни наименования: дали те се подчиняват на синтаксиса на българския език, независимо от кавичките, или не и къде е кодифициран начинът, по който се постъпва с този род заглавия.

ВОДЕЩ: Бихте ли посочили конкретен пример?

Б. Г.: Конкретният казус възникна около стихотворението на Иван Вазов „Българският език“. Заглавието на стихотворението се изписва с пълна членна форма — „БългарскиЯТ език“. Проблемът е дали в изречение като следното В Иван-Вазовото стихотворение „Българския език“, където целият израз е обстоятелствено пояснение за място, имаме право да променяме пълния член в кратък, защото израза, в който е употребено заглавието на стихотворението, не е подлог в изречението.

ВОДЕЩ: Какъв е отговорът на този въпрос?

Б. Г.: Най-напред ще отбележа, че този проблем не възниква само днес, а е възникнал отдавна. По него се е произнесъл най-видният специалист по въпросите на употребата на съвременния български книжовен език професор д-р на Ягелонския университет Любомир Андрейчин, който за съжаление остана само член-кореспондент на Българската академия на науките. Казвам това във връзка с парадоксите около избора на новите академици. Професор Андрейчин е описал всички възможни проблеми, които могат да възникнат при подобен род наименования. За тези, които искат да се позоват върху писмен текст, ще кажа, че последната препечатка на разработката на професор Андрейчин по този въпрос е в сборника „Граматика на грешките“ — справочник, издаден през 1982 г. в поредицата „Езикова култура“ на издателство „Наука и изкуство“ и чийто съставители са Елена Георгиева и Владко Мурдаров. Между другото ще отбележа, че този справочник изобщо не е загубил актуалността си и може би трябва да бъде преиздаден.

ВОДЕЩ: Какво казва по интересуващия ни днес въпрос видният български езиковед?

Б. Г.: Той разделя общия казус на 3 случая. Първи е случаят, когато заглавието, представляващо съставно наименование, е нечленувано, например „Речник на българския език“. Проф. Андрейчин отбелязва, че поради кавичките имаме право и да не членуваме и че това е по-трайната тенденция, но допуска напълно да пишем и да изговаряме както в „Речник на българския език“, така и в „Речника на българския език“. Особено ясна е тази тенденция при наименованията на различните нормативни актове от типа на Закон за еди-какво си, Наредба за еди-какво си. Тях винаги ги членуваме, още повече че според сегашния правопис не ги ограждаме в кавички, макар че в миналото и те са се ограждали в кавички.

ВОДЕЩ: Кой е вторият казус?

Б. Г.: Вторият казус е точно този, който в случая ни интересува. Професор Андрейчин отбелязва, че когато заглавие от мъжки род е членувано от самия автор (какъвто е случаят със стихотворението „Българския език“, по-правилно е при зависимо синтактично положение пълният член да се замени с кратък. Следователно, ако сме написали В Иван-Вазовото стихотворение „Българския език“ „българския език“ се изписва с кратка членна форма.

ВОДЕЩ: И кой е третия казус?

Б. Г.: Третият казус е когато членната форма в едно заглавие се налага от собствения му синтактичен строеж, например „По света и у нас“. Няма позиция, в която „По света и у нас“ да бъде изписано като „По светът и у нас“, защото предлогът „по“ изисква непременно употребата на кратка членна форма.

ВОДЕЩ: Още веднъж: какво е правилото за заглавия от този вид?

Б. Г.: Когато във функцията на заглавие е съставно наименование, състоящо се само от нарицателни имена, заглавието се подчинява на синтаксиса на българския език, независимо от наличието на кавички. С други думи, имаме право да членуваме това заглавие дори ако то не е членувано, имаме право да променяме пълния член в кратък, но нямаме право да променяме краткия член в пълен, защото в заглавие кратък член може да се появи само след предлог.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух