напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Какво прави народът според българското говорене?


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 7 юли 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. 14 години след 1989 година в българското публично пространство все още имаме проблеми с прилагателните народен, национален, граждански. Дори последните опити прилагателното народен да бъде заменено с прилагателното национален в наименованието на Българската народна банка във връзка с публичния дебат около избора на неин управител показва, че все още не сме изживели негативното си отношение към прилагателното народен от времето, когато бяхме Народна република България, от времето, когато е имало народен съд и народен шоколад. И така, все по-упорито Българската народна банка се нарича Българска национална банка, Народната библиотека „Светите Кирил и Методий — Национална библиотека „Светите Кирил и Методий“, Народната опера стана Национален театър за опера и балет. Комай само Народният театър „Иван Вазов“ продължава да си се нарича от всички Народен театър.

ВОДЕЩ: Вероятно това бягство от думата „народен“ се свързва с твърденията на някои български политолози, че през последните две години зараждащото се гражданско общество в България отново е било сведено до състояние на народ?

Б. Г.: Възможна е и такава гледна точка. Само че всичко зависи от това какъв смисъл влагаме в думата „народ“. Когато Петко Славейков е написал прословутия си стих „Не сме народ, не сме народ, а мърша“, той вероятно е имал предвид точно същото, което днес се обозначава чрез думи като нация и гражданско общество. И така, названия като Българска народна банка, Народен театър „Иван Вазов“ и т.н. са традиционни наименования, съществуващи далече преди 1944 година. Нека само си спомним, че преди 1944 г. е имало и Народна или Народняшка партия и че една политическа сила в България след 1989 г. се отъждестви като народна партия.

ВОДЕЩ: Има ли според вас основание да се противопоставят в политическото говорене народ и нация, от една страна, и народ и гражданско общество, от друга?

Б. Г.: Идеята е, че народът е пасивна величина, докато нацията и гражданското общество са активни, действащи величини. Ето защо реших да проверя дали това е така в електронния архив на Института за български език. Проверих какви словоупотреби на думата народ във функция на подлог, т.е. като активен вършител, има регистрирани в него.

ВОДЕЩ: И така, какво прави обикновено народът според езиковите данни?

Б.Г.: Народът преди всичко казва. Казва мъдрости. Цитирането на народните мъдрости обикновено се въвежда с израза „както казва народът“. Със своя вроден демократизъм — казва един друг пример - народът не гледа с добро око на привилегированите класи, на титлите, ордените и униформите. Народът жертва всичко — гласи трети. Доста често също така народът ликува, но и гладува. Народът също така страда, запасява се, губи вяра, очаква, но също така яде, пие и се весели. Една от основните дейности на народа е да „откърмя“: откърмил е хайдути, храбри поборници, народни будители, интелигенция, партизани. Народът също така мечтае. Според някои народът се налива, но също така народът се раздвижва, бунтува се, вдига се обикновено на въстание или на бунт. И разбира се винаги народът храбро защитава независимостта на България.

ВОДЕЩ: А какъв обикновено е народът?

Б.Г.: Народът е още патриархален и живее наивно в своя бит, в нравите, обичаите и вярванията си - неговото национално съзнание не отива по-далеч от това чувство — това е цитат. Друг цитат: народът ни е още твърде прост. Други твърдения обикновено са, че народът е уморен от нещо конкретно, а не изобщо уморен, че народът е изтерзан както изобщо, така и в частност от нещо, казва се, че народът е жесток като дете и, разбира се, библейски звучащият постулат, че народът е вечен.

ВОДЕЩ: А добрува ли народът?

Б.Г.: Той добрува винаги в желателна модалност: казва се народът да добрува, народът ни да заживее достойно. Няма в нашия архив случай, в който народът добрува и живее достойно. Разбира се, в този архив не е включена партийната преса в периода от 1944 до 1990 г.

ВОДЕЩ: Какъв е изводът от този колаж от изречения, който направихте въз основа на данните на електронния архив на българския език?

Б.Г.: Изводът е, че народът е не само жесток като дете, но си е и едно дете, за което непрекъснато се полагат грижи. Нашата традиционна идея за народ рязко се различава от съвременната идея за гражданското общество, в което всеки сам е отговорен за това как ще протече животът му. Така че основания за противопоставяне между народ и нация, между народ и гражданско общество има, но това, разбира се, не оправдава подмяната на някои традиционни названия на български институции.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев.

Б. Г.: И аз благодаря. Дочуване до началото на месец септември, уважаеми госпожи, госпожици и господа, и весело и не много горещо лято.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух