напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Прикметвам се...


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 29 септември 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Темата на днешния ни разговор може да бъде представена чрез един цитат, който напоследък доста често го чуваме — „О, минало незабравимо“.

ВОДЕЩ: За какво точно минало и незабравимо ще говорим днес?

Б. Г.: За това, че днес съвсем спокойно употребяваме думите община и кмет и за това, че поколението на моята дъщеря, т.е. поколението на 17-годишните изобщо нямат идеята, че е съществувал период, през който тези две думи не са били препоръчвани за употреба. За да не бъда голословен, ще цитирам два откъса от книгата на професор Любомир Андрейчин Езикови тревоги, от които става ясно за какво става дума. В статията си За някои стари и хубави народни думи в обществения живот Любомир Андрейчин пише: „Въпреки че думата община беше употребена в Конституцията на нашата народна република от 1947 г., фактически тя беше изоставена няколко години след това в нашия административен живот и едва неотдавна бе въведена отново, без да е получила в практиката пълните си права. Думата община е хубава стара народна дума, която изразява прекрасно идеята за една по-малка самоуправляваща се общност, обемаща една населено място (град или село) или няколко близко разположени селища“. По отношение на думата кмет Любомир Андрейчин пише: „Нужно е да обърнем внимание на незаслужено изгонената от нашия съвременен живот дума кмет. Преди 9 септември тази кратка и ясна дума, позната от векове в народния живот, се употребяваше за название на ръководителя на общината. След 9 септември тя беше изоставена, защото била свързана с фашисткото минало, и беше заменена с дългото описателно название „председател (или: председател на изпълкома) на народния съвет“ (градски или селски). В същност — пояснява Любомир Андрейчин — самата дума кмет няма нищо общо с фашизма, нито с буржоазния строй. Тя е стара заемка в славянските езици от латински и днес е народна славянска дума. Ценни и незаменими нейни качества са нейната краткост, яснота и народен характер. Интересно е — заключава Любомир Андрейчин — че в нашия печат се споменава понякога за кметове на чужди градове, дори за кмета на Ленинград, но за кметове на наши градове не може да се говори.

ВОДЕЩ: Наистина от днешна гледна точка е трудно да се повярва, че такива днешни всекидневни думи като община и кмет са били низвергнати по идеологически причини. През коя година излиза тази книга на Любомир Андрейчин?

Б. Г.: Книгата „Езикови тревоги“ излиза през 1973 г., но в книгата са публикувани негови статии, публикувани по-рано. Въпросната статия е от 1966 година.

ВОДЕЩ: В статията на Любомир Андрейчин се казва, че думата кмет е от латински произход. Коя е латинската дума, от която произлиза общославянската дума кмет?

Б. Г.: В Български етимологичен речник се сочи, че думата кмет произлиза от формата за родителен падеж comitis на думата comes, която означава ‘спътник, другар на владетел или вожд’. От тук се получава общославянската дума *kъmetъ със значение ‘велможа, висш чиновник и уважаван угледен селянин’. Съществуват и други теории за етимологията на думата кмет, но тази е най-разпространената.

ВОДЕЩ: Сродни ли са в такъв случай думите кмет, комит, в значение на титла на висш царски сановник, и комита, в значение на въстаник и бунтовник?

Б. Г.: Да, и трите думи имат общ произход от латинската дума comes, която означава ‘другар’.

ВОДЕЩ: Как трябва да постъпваме днес, когато за кмет е избрана жена?

Б. Г.: Спокойно можем да използваме думата кметица. Речниците посочват, че кметица е както съпругата на кмета, така и жена кмет. Българският етимологичен речник посочва и думата кметовица, която еднозначно означава съпругата на кмета.

ВОДЕЩ: А какво означава глаголът прикметвам се?

Б. Г.: Глаголът прикметвам се означава ‘отивам някъде неканен, натрапвам се на някого’. Във връзка със значението на този глагол имам една молба към кандидатите за кметове в тези местни избори — нека не ни се прикметват прекалено в предизборната си борба, защото може вместо да изпишат вежди, да извадят очи.

ВОДЕЩ: Хубав завършек на днешния ни разговор в „12+3“ с доцент д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух