напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Премиерът... Симеон


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 13 октомври 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Доста свежо прозвуча новината, която изтече тази сутрин при прегледа на централния печат, че кандидати за работа в МВР не били приети на работа, защото били скъсани на тест по езикова култура. Впрочем, светлият пример на МВР не трябва да остане изолиран случай, защото не само кандидат-служителите в МВР трябва да полагат тест по езикова култура. В още по-голяма степен такъв тип тест е необходим за всички видове държавни служители, за преподавателите в средните и във висшите училища — изобщо тест по езикова култура е необходим за всички, които си изкарват хляба чрез говорене и писане.

ВОДЕЩ: Значи в това число се включват и журналистите?

Б.Г.: Определено. Но не за това предлагам да говорим днес. Предлагам да разговаряме за един проблем, който е колкото и злободневен, толкова и принципен. Става въпрос за това как публичните личности назовават в публичното пространство министър-председателя на Република България г-н Симеон Сакскобургготски.

ВОДЕЩ: Когато казвате „публични личности“, когото имате най-вече предвид?

Б.Г.: Най-малко журналистите. Към тях нямам никакви забележки в това отношение. Имам предвид най-вече говоренето на политиците, когато дават интервюта. Личността на днешния министър-председател като статус наистина е противоречива: в смисъл, че по призвание и по възпитание — така да се каже — той мисли и действа като цар, а се изявява като министър-председател на една република. Медиите бързо възприеха и наложиха формулировката г-н Симеон Сакскобургготски, като редуват тази формулировка с думите министър-председател и премиер. Една категория политици обаче очевидно не иска да възприеме реалността такава, каквато е, и продължава да назовава министър-председателя царя или негово величество. Съществува обаче и трети вариант за назоваване на министър-председателя, който е най-озадачаващ и е без прецедент в политическото говорене, — някои политици го назовават просто Симеон.

ВОДЕЩ: Защо наричате този начин за назоваване „безпрецедентен“?

Б.Г.: Защото за никой български министър-председател не се е говорило, като се използва само кръщелното му име. Иван Костов беше винаги Иван Костов, Жан Виденов беше винаги Жан Виденов

ВОДЕЩ: Това безпрецедентно назоваване не е ли израз на сравнително безпрецедентния факт, че един монарх е министър-председател?

Б.Г.: И да, и не. Ако искаме да изразим по подходящ начин този безпрецедентен факт, по-добре е да казваме цар Симеон, въпреки че употребата на думата цар в този контекст е неуместна.

ВОДЕЩ: А какво изразява според вас назоваването Симеон?

Б.Г.: Доста по-възрастните от мен хора бяха свикнали да наричат сина на покойния цар Борис Трети Симеончо. Между другото някои от тях продължават да постъпват така, сякаш Симеончо продължава да живее в Испания и продължава да е на същите години, на които е напуснал България, а сегашният министър-председател няма нищо общо с техния идеал Симеончо, изграждан в продължение на десетилетия. И така от Симеончо до Симеон пътят е съвсем кратък. Но все пак митологемата Симеончо се появява само в частната сфера. А тук говорим за общуване в публичната сфера. И още нещо: навремето в публичната сфера говорихме за другаря Тодор Живков, а в частната сфера той беше назоваван не просто Тошо, а бай Тошо. Тоест, чувствахме се задължени все пак да сложим нещо пред името му и да не казваме просто Тошо, защото това може да се отнася към всеки човек, който се казва Тодор. Назоваването на министър-председателя като Симеон, без всякакви приложения, е словесно поведение от типа „хем вълкът сит, хем агнето цяло“. Избягвайки приложението цар, говорещият е коректен към конституцията на Република България. Употребявайки само кръщелното име на г-н Сакскобургготски, говорещият е коректен към царското достойнство на министър-председателя, защото само монарсите се обозначават в публичното пространство чрез кръщелното си, а не чрез родовото си име. Постига се и трети ефект: Симеон звучи по интимно от цар Симеон. С други думи, казвайки само Симеон, човек посочва и близостта си с личността на министър-председателя.

ВОДЕЩ: За какво говори всичко това?

Б.Г.: За все още неустановен напълно словесен етикет и за нежеланието на някои публични фигури да назовават по адекватен начин тази наистина необичайна и за нас, и за Европа ситуация. Когато се говори публично обаче, реалностите трябва да се приемат такива, каквито са.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух