напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Президентката на Републиката...


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 24 ноември 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Драматичните събития в Грузия през последните дни поставиха на изпитание и слуха на българина. В новинарските емисии една от главните фигури в събитията беше представяна ту като Нино Бурджанадзе, ту като Нино Бурджанидзе. Мисля, че е крайно време медиите да вземат окончателно становище около облика на тази фамилия, тъй като занапред очевидно често ще чуваме това име. В рамките на половин час Нино Бурджанадзе или Бурджанидзе беше представена по медиите веднъж като изпълняващ длъжността президент на Грузия, а втори път — като изпълняваща длъжността президент на Грузия. Въобще казусът с тази грузинска политическа фигура отново изведе на преден план проблема с мъжкия и с женския род при наименованията на длъжности в българския език.

ВОДЕЩ: Има ли правило, което регламентира рода при наименованието на длъжности в зависимост от пола на човека, който заема една или друга длъжност?

Б.Г.: Правило, за съжаление, няма. Има недоглеждания в българската граматика. Има и различни тенденции.

ВОДЕЩ: Какви са недоглежданията в българската граматика?

Б.Г.: В българските граматики се твърди, че съществителните изначално са белязани с граматичната категория „род“ и че не се изменят по род, както се изменят прилагателните. И ако това е вярно за съществителни като стол, маса, поле, радост, любов не така стои въпросът с наименованията на професии и длъжности. Ако разгледаме двойката съществителни учител и учителка, например, ако трябва да сме в съзвучие с написаното в българските граматики, трябва да говорим за две съществителни, а не за едно, което има форма и за женски род. А от позициите на здравия разум е очевидно, че всъщност става въпрос за едно съществително, което има форма за мъжки и за женски род, както е при прилагателните.

ВОДЕЩ: Как би се променила употребата на наименованията на професии и длъжности, ако се възприеме гледната точка за едно съществително с форми за мъжки и за женски род?

Б.Г.: Тезата за две съществителни, едното от които е в мъжки, а другото — в женски род, води след себе си следствието, че ние трябва да избираме между две — така да се каже — съществителни. А професиите и длъжностите в номенклатурните списъци обикновено се дават в мъжки род: учител, директор, председател, президент. Тезата за две съществителни, а не за едно съществително с форми за два рода, води след себе си и схващането, че наименование на длъжност или професия от женски род е по-малко престижно от наименованието на длъжност или професия от мъжки род, че наименованието от женски род има по-разговорен, т.е. по-неформален характер и т.н. В конкретния случай, който обсъждаме, обаче името Нино Бурджанадзе или Бурджанидзе не съдържа в себе си достатъчно белези, за да определим неговия носител като жена. По-скоро бихме го определили като мъж, тъй като и в български има мъжки лични имена, завършващи на —о: Милчо, Пейо, Здравко. Това прави крайно наложително в информационните емисии да се казва изпълняващата длъжността президент на Грузия, а не изпълняващият длъжността президент на Грузия, защото докато в текста на новината не се стигне до някое местоимение, има сериозна опасност да си мислим, че става въпрос за мъж, а не за жена, какъвто е разглежданият случай.

ВОДЕЩ: Значи в конкретния случай вие препоръчвате израза изпълняващ длъжността да се употребява в женски род — изпълняваща длъжността?

Б.Г.: Точно така, защото веднага става ясно, че говорим за жена, а не за мъж. Изобщо препоръката ми е там, където формално е възможно и където не звучи грозно, да се използват формите за женски, а не за мъжки род при наименованията на длъжности и професии, когато, разбира се, човекът, който ги заема, е жена. С други думи, поощрявам употреби като председателката на парламента, директорката на училището, аз съм учителка, аз съм преподавателка, аз съм лекарка и т.н.

ВОДЕЩ: Но президентка на републиката не става, нали?

Б.Г.: Да, защото все още ни звучи необичайно, а и президентките на република в историята на световната политика са още съвсем малко. Все още не върви и ректорка на университет, деканка на факултет, въпреки че не възразяваме срещу директорка на училище. А не възразяваме срещу директорка на училище, защото доста отдавна директори на училищата са предимно жени, така че вече има доста голяма традиция в употребата на съчетанието директорка на училище.

ВОДЕЩ: Значи проблемът ще се реши тогава, когато и други длъжности започнат по-често да се заемат от жени?

Б.Г.: Предполагам. Но когато има опасност от погрешно идентифициране, задължително трябва да се използват формите за женски род.

ВОДЕЩ: Доцент д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух