напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



В памет на академик Валентин Станков


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 15 декември 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Миналия понеделник почина академик Валентин Станков. Той беше дългогодишен ръководител на Секцията за съвременен български език на Института за български език, беше отговорен редактор на излезлия през 2002 г. Нов правописен речник на българския език. Той беше един от най-добрите учени в областта на българската граматика и неговите разработки в областта на българския глагол и до днес остават ненадминати. Той беше и член на Съвета по транскрипция на географските имена на български език. С една дума, дейността на академик Станков беше многостранна и във възлови за езиковата политика на българската държава места. За моя най-голяма изненада и огорчение и за най-голяма изненада и огорчение на езиковедската колегия и на т. нар. „културна общественост“ отзвукът за смъртта на академик Станков беше минимален или направо нищожен. Вестник „Труд“ се представи най-добре: публикува малко траурно каре In memoriam. Вестник „24 часа“ обяви смъртта на академик Станков като незначително произшествие — в колонката с не особено важни вести от страната. Някои от телевизиите също се отчетоха с кратко съобщение в края на новините. Но всички ние — вярвам, че ще се съгласите с мене - с право се попитахме в що за държава живеем, защото всички тези неща, които изреждам и които не излизат извън рамките на приетия държавен протокол в тези случаи, се случваха на фона с новините и репортажите за убийството на Косьо Самоковеца в Амстердам, за състоянието на неговата приятелка Цеци Владимирова и т.н. Според мен и според моите колеги медиите ни насаждат една доста особена ценностна система, в която престъпникът има първенство пред един учен и пред един достоен член на обществото, който никога не е нарушавал закона и на когото никога не би му хрумнало да направи това.

ВОДЕЩ: Все пак смъртта на един учен не може да стане водеща новина — такива са законите на медиите.

Б.Г.: Съгласен съм с това и всъщност никой от нас не си е и представял, че смъртта на академик Станков би могла да стане водеща новина, още повече че в нея няма нищо сензационно, а именно сензацията преди всичко интересува повечето медии. Докато убийството на Косьо Самоковеца е нещо като екшън на живо, нещо като сапунерка на живо: Амстердам, магазин за диаманти, самолет донася ковчега с тленните му останки. Всъщност екшъните и сапунерките навлязоха твърде надълбоко в живота ни и ние започнахме да оценяваме всяко едно събитие през тяхната призма. Страшното обаче е, че съм чувал някои да си задават въпроса дали не е по-добре да си поживееш няколко години като в екшън или като в сапунерка, пък дори и това да ти струва живота и да си отидеш от този свят млад и зелен. По-добре няколко такива години — казват някои — отколкото дълго и мъчително мизерно съществуване, в което се информираш за живота от медиите и книгите, а не участваш пряко в него. Всъщност голямата морална дилема пред днешното българско общество е следната: какъв да е животът, който е добре да водим: достоен, но изпълнен с мъки и несгоди, или недостоен, но изпълнен с пари и със заемки от екшъни и сапунерки.

ВОДЕЩ: На този въпрос трябва да отговори религията, която има за цел да поддържа моралните устои на едно общество.

Б.Г.: Съгласен съм, но и религията в медиите стана част от сапунерката. Религията е най-малко бляскави обреди, проблясващи корони на владиците и телевизионни предавания на живо по Коледа и по Великден. Религията трябва да предлага приемлива житейска философия, която да бъде опора за човека в трудни за него моменти. А именно това религията не прави в нашето общество и затова ценностите, които една немалка част от нас изповядват, са — меко казано — странни и подозрителни. И затова медиите от месеци ни занимават предимно с хора, носещи екзотични прякори и превръщащи вилите си в добре укрепени и въоръжени средновековни крепости. Колкото и парадоксално да звучи това в моята уста, премиерът май се оказа прав: тези неща се отнасят само до престъпниците и в тях място за обикновения човек наистина няма, освен ако не изпадне в ситуацията на Цеци Владимирова и не бъде убит или ранен от рикоширал куршум.

ВОДЕЩ: Не смятате ли, че интелектуалците трябва преди всичко да бият тревога за тези неща?

Б.Г.: Напълно съм съгласен стига само интелектуалецът да бъде чут по медиите толкова, колкото се чуват, например, житейските мъдрости на Иван Славков — Батето.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух