напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Двайсет години вкъщи...


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 16 февруари 2004 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Изминаха вече двайсет години, откакто излезе „Правописният речник на съвременния български книжовен език“. Нека припомним фактите. През 1983 година беше неговото първото издание. През 1995 година с някои промени в увода той беше преиздаден, като словникът му остана непроменен. През 2002 година беше издаден „Нов правописен речник на българския език“ с някои значителни промени в уводната си част, с включена много нова лексика в словника и с приложения, които не съществуваха в правописния речник от 1983 и от 1995 година.

ВОДЕЩ: Да уточним: защо издаденият през 1983 година правописен речник е толкова важен? Не са ли излизали и преди него правописни речници?

Б.Г.: Излизали са, разбира се, под ръководството на покойния професор Любомир Андрейчин. Но правописният речник от 1983 година е речникът, който кодифицира нормата на развития български книжовен език, на съвременния български книжовен език. Трябва да отбележа, че когато речникът излиза през 1983 година, са изминали вече 38 години от правописната реформа през 1945 година и вече се е видяло кое как работи във възприетия през 1945 година правопис, наричан отечественофронтовски, защото е приет по време на правителството на Отечествения фронт.

ВОДЕЩ: А през тези 20 години от излизането на речника от 1983 година правени ли са наблюдения как се прилагат и как действат правописните правила, съдържащи се в него?

Б.Г.: Всеки един член на Секцията за съвременен български език на Института за български език при БАН има наблюдения кое от правилата как действа. Но досега няма цялостно изследване на този проблем. Ето защо аз възложих на един свой студент от Нов български език, Сава Керелезов, да напише дипломна работа по този въпрос. Една дипломна работа още не е цялостно изследване на проблема, но все пак е едно добро начало. Още повече, че този мой студент имаше възможността да работи с огромна база данни, натрупана от кандидатстудентския Тест за общообразователна подготовка на Нов български университет, съдържаща в себе си раздел „български език“ и от задължителния за всички студенти на Нов български университет изпит по езикова култура, един от компонентите на който е диктовка. Данните, цитирани в дипломната работа, имат представителен за страната характер, тъй като Тестът за общообразователна подготовка не се полага само в София, но и в Пловдив, Варна, Враца и Велико Търново.

ВОДЕЩ: Кои са най-невралгичните пунктове в българския правопис според това изследване?

Б.Г.: Едва ли това, което ще кажа, че изследването установи, ще учуди някого. Най-големи отклонения от кодифицираната правописна норма се наблюдават по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане на имената и по отношение на т. нар. „морфологична употреба на главната буква“, т.е. тази употреба на главната буква, която бележи, че една дума или словосъчетание са употребени като собствени имена. Между другото най-много въпроси извън проблемите на пунктуацията (която не беше предмет на тази дипломна работа), които се задават на телефона на езикови справки, са въпроси по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане и по отношение на т. нар. „морфологична употреба на главните букви“.

ВОДЕЩ: Какво е обяснението за това отклонение?

Б.Г.: Обяснението е, че и в двата случая се изисква от страна на пишещия да прави смислов анализ на това, което пише. С други думи, прилага се т. нар. смислов правописен принцип, по-ярко изразен при слятото, полуслятото и разделното писане и в по-малка степен изразен при главните букви. Оказва се, че това е непосилна задача за по-голямата част от пишещите на български език, което е жалко. Очевидно е, че при съвременното писане хората предпочитат да си служат с клишета, като не се замислят много върху тяхното съдържание, т.е. като не се замислят много върху това какво точно казват и какви точно думи употребяват. А правилата за слятото, полуслятото и разделното писане и за морфологичната употреба на главната буква изискват точно това. Освен това при морфологичната употреба на главната буква през последните 15 години много силно влияние има на английския правопис, според който при едно съставно наименование от типа на „Българското национално радио“ и трите думи се изписват с начална главна буква. Според българското правило главна буква се пише в началото на първата дума от това съставно наименование, т.е. само главна буква „Б“.

ВОДЕЩ: Какъв е изходът?

Б.Г.: Изходът е засиленото изучаване в училище на принципите и правилата на българския правопис още от най-ранна детска възраст, което засега се прави някак си между другото, по мои наблюдения. Нов български университет е готов да предостави ноу-хау, както се казва напоследък, на Министерството на образованието и науката как тази дейност да се извършва максимално успешно и как обективно да се измерват постиженията на учениците по български правопис и пунктуация.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух