напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За значението на термина "олигархия"


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 23 февруари 2004 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. През последните дни по повод на различни политически събития у нас в публичното пространство нееднократно беше употребявана думата „олигархия“ и производното от нея — прилагателно „олигархичен“. Най-често съчетание, което беше употребявано, беше съчетанието олигархичен модел на управление. Ето защо ми се струва, че е уместно да припомня на нашите слушатели значението на думата „олигархия“ и най-вече — какво са мислили през Античността за олигархията.

ВОДЕЩ: Как съвременните речници обясняват значението на думата „олигархия“?

Б.Г.: Нека най-напред кажем няколко думи за етимологията на думата. Тя е културна заемка от старогръцки и означава власт на малцинството. „Олигос“ на старогръцки означава „малък“. Съвременните речници обясняват думата „олигархия“ като политическо и икономическо господство на едно малцинство от аристократи или богаташи и като държавен строй с такова управление.

ВОДЕЩ: Различава ли се античното значение на олигархия от съвременното значение на този политически термин?

Б.Г.: За цялата Античност ми е трудно да преценя. Но ми се струва уместно какво пише един велик античен философ — Аристотел по този въпрос. В Първа книга, глава 8 на своята „Реторика“ Аристотел определя, че съществуват четири държавни уредби: демокрация, олигархия, аристокрация и монархия. Определенията, които той дава на тези четири държавни уредби, са забележителни и, струва ми се, не са загубили значение и днес.

ВОДЕЩ: Как Аристотел определя тези четири форми на държавна уредба?

Б.Г.: Той пише следното: демокрацията е държавна уредба, при която длъжностите се разпределят чрез жребие, като целта на демокрацията като държавна уредба е свободата. Олигархията според Аристотел е държавна уредба, при която длъжностите се разпределят въз основа ценз (има се предвид най-вече имуществен ценз) и целта на олигархията е богатството. Аристокрацията — пише Аристотел — е форма на държавна уредба, при която длъжностите се разпределят въз основа на образованието, като Аристотел пояснява, че под образование разбира, цитирам „осветеното от закона“, защото при аристокрацията — казва той — властват тези, които строго се придържат към законното. Целта на аристокрацията е образоваността и законността. Монархията — казва Аристотел — е държавна уредба, при която един властник е над всички. Монархия, която се осъществява съобразно някакъв ред, е царство, а неограничената монархия е тирания. Целта на монархията е защитата на тирана.

ВОДЕЩ: Ако се приложат разбиранията на Аристотел за четири форми на държавно управление към коя според вас спада днешна България?

Б.Г.: Определено към олигархията, като за публичния образ на държавата е налице и малко демокрация, и малко аристокрация — използвам тези термини в Аристотеловия смисъл — и това съм го прозрял не само аз, тъй като наистина през последните дни, пък и не само през последните дни, все по-усилено се говори че в България се настанява олигархията като форма на управление. Аргументите за това непоколебими: влизането във властта непременно означава забогатяване, а според Аристотел целта на олигархията е забогатяването. Според мнението на много български граждани дневният ред на хората във властта кардинално се разминава с дневния ред не редовия гражданин — не обичам да използвам израза „обикновения гражданин“, т.е. получава се власт на малцинството над мнозинството. Може би този олигархичен модел на управление, който се създаде у нас, демотивира хората да гласуват: те не се доверяват на т. нар. „политически елити“ и трудно могат да бъдат убедени, че политически елити защитават техните интереси.

ВОДЕЩ: А къде виждате демокрация у нас в Аристотеловия смисъл?

Б.Г.: Ако не се лъжа, само в два държавни органа съществува жребият като процедура: в Конституционния съд и в Съвета за електронни медии. Поправете ме, ако греша. А ако ме питате къде виждам осъществена целта на демокрацията — свободата, виждам я осъществена в областта на словото, макар че понякога там демокрацията се превръща в анархия, що се отнася до езика, на който се говори или пише в някои медии.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух