напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Законопроектът "Кошлуков" за българския език


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 1 март 2004 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа и Честита Баба Марта. Мине-не мине време и българските политици започват да се сещат за българския език и за неговите проблеми, явно ужасени от начина, по който го употребяват.

ВОДЕЩ: Все пак е добре, че някои от тях имат съзнанието, че те и техните колеги си служат зле с българския език.

Б.Г.: Е, има и интелигентни политици, все пак. Това сещане за българския език обаче най-често приема формата на законопроект за опазване на чистотата на българския език. Този път сетилият се политик е депутатът Емил Кошлуков.

ВОДЕЩ: Това учудва ли ви?

Б.Г.: Да, доста ме учудва. За мен Емил Кошлуков е един от малкото професионални политици в настоящия български парламент, филолог и политолог по образование, който би трябвало да е наясно до какво довежда администрирането на езиковата употреба.

ВОДЕЩ: До какво довежда?

Б.Г.: Практически, до нищо, като същевременно се поражда съмнение как точно стоят нещата със свободата на словото в съответната държава. Във Франция, където съществува подобен закон, журналистите и изкарващите си хляба с говорене и писане хора казват така: по-добре да си плащаме езиковата глоба и да се изразяваме модерно, за да ни четат хората, отколкото да се изразяваме в съзвучие със закона и никой да не ни чете. Във века на информационната и културната глобализация е практически невъзможно да опазиш различните езикови практики от чуждоезични влияния. В миналото тези влияния върху българските езикови практики са били френски и немски, днес са предимно английски.

ВОДЕЩ: Вестник „24 часа“ в събота публикува вашето становище по този въпрос: вие сте против създаването на такъв закон?

Б.Г.: Определено, макар че ако трябва да защитавам тясно професионалните си интереси, по-скоро би трябвало горещо да застана на страната на такава инициатива, защото тази инициатива най-малкото би осигурила работа на доста филолози.

ВОДЕЩ: И въпреки това вие сте против създаването на такъв закон. Защо?

Б.Г.: Защото езиков вкус не се възпитава с писан закон, а се възпитава в семейството и в училището. Защото един такъв закон предполага голяма доза популизъм. Емил Кошлуков пише в съботния „24 часа“: Добра мярка ще бъде в Търговския закон и навсякъде да се изисква употребата на български думи. Ако това мнение стане част от закон, какво ще правим, питам аз, с думата „банка“, например? Тя не е българска.

ВОДЕЩ: Възможна ли е замяната с български думи на новопоявили се модни чуждици? Ето например днес във в-к „Труд“ професор Стефан Брезински предлага токшоу да се замени с говорилно шоу.

Б.Г.: Значи заменяме „ток“ с говорилно“, но оставяме „шоу“ и не го заменяме със „зрелище“? Звучи несериозно. Ако потърсим във всекидневния език на българина дума, която да изразява точно същото, което изразява английската дума „ток“ в „токшоу“, това безспорно е думата „лаф“, която обаче също не е българска по произход. Зрелищен лаф за мен би била най-подходящата замяна на английската дума токшоу. Но например думи като мониторинг и като кастинг съвсем спокойно биха могли да се заменят с наблюдение и с подбор на актьори. Само че как един кинаджия ще признае, че извършва просто подбор на най-подходящите за дадена роля актьори, а не мистично звучащото действие „кастинг“? В англоезичния свят обаче то не звучи никак мистично.

ВОДЕЩ: Съгласен ли сте с твърдението на Емил Кошлуков, че ако опазим езика, ще спасим държавността?

Б.Г.: Безспорно твърдението е правилно. Официалният български език е един от белезите на българската държавност. Но речта ни не е изтъкана само от български думи: изтъкана е също така от гръцки, латински, турски, арабски, френски, немски и английски думи, защото не живеем във вакуум и защото езиковата основа на речта ни — българският език, не е непроницаем като унгарския, например.

ВОДЕЩ: И в заключение?

Б.Г.: Съседи сме с Емил Кошлуков. Ако той наистина би искал да направи нещо смислено за българския език, съм готов да му съдействам, защото България наистина се нуждае от смислена езикова политика и от закон за българския език като официален език на Република България. Един такъв закон, между другото, произтича пряко от чл. 3 на конституцията. Аз и мои колеги още в началото на 90-те години на миналия век бяхме написали такъв проект, но никой от тогавашните политици не му обърна внимание.

ВОДЕЩ: Може би вече е дошло времето да му се обърне внимание. Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух