напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



"Вулгарният" език в медиите


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 8 март 2004 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. На тези от вас, уважаеми госпожи и госпожици, които празнуват Осми март — честит празник. Както гласи българската поговорка — всяко чудо за три дена. В България наистина всяко чудо е за три дена. Три дена изтрая чудото с поредната инициатива да се създаде закон за опазване чистотата на българския език. Депутатът Емил Кошлуков повдигна този въпрос в медиите с цел да се спаси българската държавност, след което окончателно замълча. Директорът на Института за български език при Българската академия на науките на 3 март официално изрази непромененото становище на Института, че е безсмислено да се прави такъв закон. Интересен нюанс към проблема внесе членът на СЕМ проф. Марко Семов, който заяви, че няма нищо против чуждиците, но че го дразни неприличния, вулгарния език, който се лее от медиите и че иска да създаде закон, който да забранява това. За целта СЕМ ще наблюдава в продължение на месец говоренето по различните радио- и телевизионни станции, след което ще се организира кръгла маса за това какъв български език се използва в медиите и за евентуалните мерки, които би следвало да се вземат, за да се чува по-добър български език от страна на българските медии.

ВОДЕЩ: Вие как се отнасяте към тази идея?

Б.Г.: Идеята да се наблюдава говоренето, а аз бих добавил — и писането в медиите не е никак лоша. Нито Институтът за български език при БАН, нито който и да е друг лингвистичен център в България не разполага със средствата да организира голяма група за денонощно наблюдение на езиковата практика в медиите. Така че инициативата от научна гледна точка е наистина добра, защото лингвистите биха се сдобили със свежа информация за това какъв български език се използва в медиите.

ВОДЕЩ: Какъв език се използва в българските медии?

Б.Г.: Всякакъв. И тук очевидно проблем не са точно медиите с национално покритие, а частните медии. Според мен днес в българските медии може да се чуе цялата палитра от езикови употреби, характерни за днешното време.

ВОДЕЩ: Това лошо ли е?

Б.Г.: Според мен — никак. Както всеки търси в ефира своята музика, така всеки търси и своя начин на говорене, а общо взето двете търсения вървят ръка за ръка. Хората обичат да им се говори на техния език.

ВОДЕЩ: И все пак по-често вече се чуват мнения, че от някои медии звучи пошъл, вулгарен език?

Б.Г.: Вероятно е така, макар че в медиите, които аз слушам, такова нещо не съм забелязал. Модният за даден момент език се налага в публичното пространство от героите на деня. А герои на деня днес са фолк изпълнителите, мутрите. Забелязвате ли как в публичното пространство неусетно бяха легитимирани прозвищата на босовете на престъпните групировки? Редом едно до друго в новините стоят имената на президента, на министър-председателя и например името на Косьо Самоковеца. Подземният свят получи по този начин публична легитимация и наистина стана част от всекидневието ни. Това не може да не се отрази и на езика, който се използва в публичното пространство. И ето тук нещата опират до езиковата политика, която има всяка една печатна или електронна медия: дали да легитимира в публичното пространство подземния свят едно към едно с всичките му езикови и други особености или непрекъснато да изтъква нелегитимността на този свят, като превежда техния език на нормалния всекидневен език? Едва ли в съда биха назовавали подземните босове с техните прозвища. Защо тогава медиите да не постъпват по същия начин?

ВОДЕЩ: Имате ли други подобни примери?

Б.Г.: Да, те са многобройни. Така например външна продукция в една от трите национални телевизии налага като норма на общуване фамилиарния тип общуване, без да е налице изричното съгласие на хората, спрямо които се проявява фамилиарност. Някои от тях се опитват да бъдат учтиви, като използват „Вие“-формата, но скоро им се налага и те да минат на „ти“-форма, защото тази начин на общуване им налагат двамата водещи. Това е безкрайно досадно и формира лош езиков вкус у зрителите на това предаване, които могат да останат с впечатлението, че е правомерно да бъдат фамилиарни с всекиго при всяка ситуация, защото са видели, че така се прави по телевизора от известни български журналисти.

ВОДЕЩ: И в заключение?

Б.Г.: В заключение: всеки човек намира този език и този начин на общуване, който му допада в най-голяма степен. Медиите не бива до го лишават от възможността да намери това, което му се харесва най-много. Важното е националните медии в предаванията, които формират представата за тях, да използват подходящ език. И точно тук според мене проблемите общо взето са решени, като, разбира се, не отдаваме повече значение, отколкото е необходимо на т. нар. лапсуси, които всеки е възможно да допусне по време на говорене.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух