напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Цифрите са десет на брой; числата - безброй


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 15 март 2004 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Неведнъж в нашите разговори тук, в това студио, както и в периодичния печат е ставало въпрос за разликата в значенията на думите цифра и число.

ВОДЕЩ: Бихте ли припомнили още веднъж каква е тя?

Б.Г.: Цифрите са десет на брой, от 0 до деветка и са равнозначни на буквите в азбуката.

ВОДЕЩ: ДевЕтка, а не девЯтка, нали така?

Б.Г.: Да, правилно е да изговаряме деветка, десетка, защото казваме девет и десет, а не девят и десят. Числата, на свой ред, са съставени от цифри и в този смисъл, ако продължим да правим аналогията с писмения език, са равнозначни на думите. Мисля, че няма човек, който на теоретично равнище да не знае в какво се състои разликата между цифра и число. Въпреки това обаче в езиковата практика думата число все по-често се заменя от думата цифра, като при това е ясно, че е невъзможно в подобни контексти да бъде употребена думата цифра.

ВОДЕЩ: Бихте ли дали примери?

Б.Г.: Те са неизброими. Но ето ви няколко типични случая. Като видя цифрата, която трябва да заплати, той се ужаси. Друг пример. Цифрите сочат, че икономическият ръст на страната се е увеличил с еди-колко си процента. Още един пример. Досегашните цифри сочат, че победител в изборите е еди-кой си.

ВОДЕЩ: Очевидно е, че употребата на думата цифра в тези случаи е неправилна.

Б.Г.: Така е. Но нека видим как биха звучали тези изречения, ако заменим думата цифра с думата число. Като видя числото, което трябва да заплати, той се ужаси. Как ви звучи?

ВОДЕЩ: Не особено добре. Аз например ще кажа така: Като видя сумата, която трябва да заплати, той се ужаси.

Б.Г.: Точно така. Третият вариант е също така правилен и звучи смислено за разлика от втория. Да видим как стоят нещата с втория и с третия пример. Числата сочат, че икономическият ръст на страната се е увеличил с еди-колко си процента. И — Досегашните числа сочат, че победител в изборите е еди-кой си. Те също не ни звучат особено добре или по-скоро ни звучат необичайно.

ВОДЕЩ: Вероятно ако намерим синоним на думата число в този контекст — така, както направихме с първия пример, те ще зазвучат съвсем нормално.

Б.Г.: В това е и целият проблем. Думата число за нас е преди всичко термин от математическия език и затова в такива контексти не ни звучи особено обичайно. Проблемът е, че често трябва да се сетим какво изразява едно или друго число и да назовем това, което то изразява, точно. В първия пример Като видя числото, което трябва да заплати, той се ужаси от контекста става пределно ясно, че числото в този случай изразява сума, която трябва да се заплати. Затова не беше никак трудно да конкретизираме думата число с думата сума и да получим изречението Като видя сумата, която трябва да заплати, той се ужаси. Не е толкова ясно обаче какво изразява думата число във втория и в третия случай. В изречението Числата сочат, че икономическият ръст на страната се е увеличил с еди-колко си процента след внимателен анализ на изречението и на неговия контекст става ясно, че числата изразяват статистически данни и че можем да кажем така  Статистическите данни сочат, че икономическият ръст на страната се е увеличил с еди-колко си процента. При третото изречение Досегашните числа сочат, че победител в изборите е еди-кой си вариантите са още повече. Можем да кажем Данните от предварителното преброяване сочат, че победител в изборите е еди-кой си или Данните от обработените досега протоколи сочат, че победител в изборите е еди-кой си или дори само Данните сочат, че победител в изборите е еди-кой си, защото във втория и в третия пример думата число изразява статистически данни.

ВОДЕЩ: Изреченията обаче стават по-дълги?

Б.Г.: Но за сметка на това по-точни и по-ясни. Понякога се налага да жертваме краткостта за сметка на ясността. Особено когато става въпрос за цифрови, не..., а за числени данни. Тази ясност обаче се постига, когато сме наясно какво изразяват числата, които цитираме или привеждаме като аргумент. Страхувам се, че доста хора, които цитират числа или се аргументират с числа, не са съвсем наясно какво изразяват тези числа и как да ги конкретизират в изказването си. Оттук и погрешната употреба на думата цифра в подобни контексти, като това се смята за по-малката грешка, което определено не е така.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух