напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2006 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За обучението по литература


„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 6 ноември 2006 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следва Езикова култура с доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден, г-н Волгин. Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Йордан Ефтимов, ваш колега от Нов български университет, в голям днешен всекидневник поставя много остри проблеми на обучението по литература в периода между 5. и 7. клас? Съгласен ли сте с това, което той твърди?

Б.Г.: И да, и не. Йордан Ефтимов предпоставя идеологическият момент в литературното обучение и по този начин мотивира изключителната важност на обучението по литература в средното училище. Идеологическият момент несъмнено присъства, но никой никъде не го е изявавал така открито, както той прави това в днешната си публикация във вестник „Сега“. Както винаги съм твърдял, литературното обучение в периода между 5. и 7. клас трябва да бъде в услуга на езиковото обучение, като чрез четене на литературни творби бавно и неусетно се обогатява речникът на ученика, а чрез речника — и неговите познания за света: какъв е бил, какъв е и какъв ще бъде според представите на някои хора, които наричаме „фантасти“ и „утописти“. Въпросът, следователно, е следният. Трябва ли днешните български ученици да усвояват речника на реалност, която отдавна е изчезнала у нас? Назовавам тази реалност „патриархално-земеделска“. Онзи ден например мои студенти ме попитаха какво означава думата „каталеткиня“, употребена от Елин Пелин във фантастичния му разказ „Задушница“.

ВОДЕЩ: Какъв е контекстът, в който е употребена тази дума?

Б.Г.: Ето го. Тя е, дума, каталеткиня. Ще ти народи дечурлига. Какво ще ги правиш? Това са реплики на тъщата на Станчо Поляка по отношение на Стоилка, от които става ясно, че тъщата никак не долюбва Стоилка и гледа да сплаши Станчо да не се задомява втори път. Това, което е интересно, е че студентите нямаха никакви проблеми с осмислянето на Елин-Пелиновото твърдение Жените са издирвачки в същия разказ — особено мъжете. Ако човек вникне малко в контекста, ще се досети, че „каталеткиня“ е жена, която ражда всяка година. Но за да досетиш за това, само контекстът не е достатъчен. Трябва да знаеш, че навремето ежегодното раждане по-скоро е било типично за българското семейство именно по патриархални и земеделски причини. Сега е типично предимно за ромските семейства, защото, както днес ни информира друг български всекидневник, 60% от тийнейджърите практикуват секс без предпазни средства и броят на абортите драстично се е увеличил. Абортират обаче предимно българските момичета, за да не станат „каталеткини“, въпреки че тази дума им е абсолютно неизвестна. Трябва също така да умееш да разчетеш етимологията на думата и да си дадеш сметка, че думата „каталеткиня“ идва от израза „ката лета“, който означава „всяка година“.

ВОДЕЩ: Всъщност тази дума разкрива цяла една вселена, която днес по-скоро не може да се срещне в автентичния си вид у нас?

Б.Г.: Именно. Точно за това става дума. Въпросът е трябва ли да обучаваме децата си на тази вселена и ако трябва — как точно да става това? Във всеки случай — не по досегашния начин, защото си представям в час какви коментари би предизвикало от страна на учениците обяснението на думата „каталеткиня“, например. Учителите по разбираеми причини искат да си спестят подобни изживявяния, защото нещата се тълкуват от днешните ученици предимно през призмата на чалгата, Биг брадър и други подобни прояви на вулгарната масова култура.

ВОДЕЩ: Тогава?

Б.Г.: Според мен обучението по литература е и обучение по морал. Обучение по морал на общността, на чийто език е написана тази литература. Идеологическият момент всъщност е етиката, която е представена в различните литературни произведения — добра или лоша. Ако антропологизираме обучението по литература, като изучаваме нравите на една изчезнала или полуизчезнала днес българска действителност и поведението на отделни нейни представители, описано в литературните произведения, бихме могли да възбудим интереса на учениците. Особено, ако им кажем, че никой не иска от тях да бъдат като героите, чието поведение изучават. Учениците, ако имат куража да я прочетат, харесват повестта „Чичовци“ на Иван Вазов, но никак не харесват „Под игото“ или патетиката в одата „Опълченците на Шипка“.

ВОДЕЩ: Какво означава „да антропологизираме обучението по литературата“?

Б.Г.: Антропологията изучава другостта. Когато другостта е предпоставена като проблем, тя става интересен обект за изследване. Нека възприемем действителността, съдържаща се в прословутия български литературен канон, именно като „другост“, към която не отправяме повици да се върне. Само като предмет на антропологична гледна точка към литературата Иван Вазов може отново да стане интересен на българските ученици — примерът с „Чичовци“ е показателен. На учениците всъщност им интересно как са ставали нещата едно време, какви са неписаните закони на една общност, какви са били тези неписани закони през 19. (а че и по-рано) и в началото на 20. век и какви са те в началото на 21. век. И разбира се, това трябва да става, като се изучава само българска литература. Всъщност подобни идеи частично се съдържат и в статията на Йордан Ефтимов, но те не са назовани така, както аз ги назовах. Тогава и само тогава учениците биха имали достойно отношение и към думи като каталеткиня и не биха вулгаризирали нейното значение.

ВОДЕЩ: Да се антропологизира литературното обучение в средното училище, предлага доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2006 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух