напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За пълния и краткия член


Програма Хоризонт, 28 януари 2002 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. През миналата седмица водещият на шоуто "Стани богат" Ники Кънчев - човек, когото много уважавам, по повод на един от въпросите изрази твърдението, че - цитирам - след предлог не се членува. И тъй като въпросът беше коя част на речта не може да се членува, а очевидно ставаше въпрос за онези форми на глагола, които имат форми за 1., 2. и 3. лице, получи се нещо като извод, че след предлог глаголът никога не се членува.

ВОДЕЩ: Това очевидно е невярно?

Б.Г.: Така е. Могат да се членуват само отглаголните съществителни и тези причастия, които започват да изпълняват ролята на прилагателни и дори на съществителни. Не бих се спирал толкова на този въпрос, ако подобни неща твърдеше само високоуважаният от мене Ники Кънчев, защото той възпроизведе едно твърдение, което е в устата на мнозина българи. Такава грешка допускат и високо компетентни редактори, които се обаждат на телефона за езикови справки в Института за български език. С други думи, говоря всичко това, защото очевидно българинът не различава в говоренето си членуване от не-членуване и употреба на пълна и на кратка членна форма при съществителните от мъжки род, прилагателните и числителните в мъжки род, единствено число.

ВОДЕЩ: Значи кое е правилното твърдение?

Б.Г.: Правилното твърдение е, че след предлог едно съществително от мъжки род, прилагателно и числително в мъжки род никога не получава пълна членна форма, защото предлогът посочва, че то не е подлог в изречението. Според правописното правило за употребата на т. нар. "пълен и кратък член" пълен член се употребява тогова, когато съществителното, прилагателното или числителното има формалните показатели за мъжки род, когато те са в единствено число и са подлог в изречението.

ВОДЕЩ: Казахте "правописно правило". Означава ли това, че при говорене то не бива да се спазва?

Б.Г.: Какво значи "не бива"? Това, което трябва да знаем, че правилото за пълния и за краткия член при имената от или в мъжки род единствено число трябва да се спазва, когато пишем. То е само правописно правило. В устната реч нямаме задължение да го спазваме, защото там употребата на пълната и кратката членна форма се използва със съвсем други цели: за логическо ударение, за по-лесно произнасяне на две поредни думи и т.н. Разбира се, положителен стремеж на всеки човек е във формалното му говорене да се опитва да спазва това правило. Така например новинарските емисии са такъв тип формално говорене, но разговорът, а не диалогът между двама събеседници в студиото спада по-скоро към неформалните типове говорене. Изследванията на спонтанната реч сочат по-скоро, че други са причините за използване на пълната и на кратката членна форма - тези, за които вече говорих. Навремето двама покойни вече мои учители - проф. Мирослав Янакиев и доц. Петър Илчев - царство им небесно! - ми разказваха как са се опитвали при говорене да спазват току-що въведеното от правописната комисия правописно правило, но дори и те не са успявали.

ВОДЕЩ: Но това само при говорене?

Б.Г.: Определено. При писане всеки грамотен човек не би трябвало да има проблеми.

ВОДЕЩ: Много често се задава въпросът дали това правило няма да бъде отменено, защото е очевидно, че то масово се греши при писане?

Б.Г.: Правилото може да бъде отменено само от Народното събрание, защото е прието с Наредбата-закон за българския правопис от февруари 1945 г. С други думи, нито Институтът за български език, нито Българската академия на науките, нито Министерският съвет има правото да отмени това правило. Аз лично, пък и филологическата колегия като цяло, сме против отменянето му, защото това правило е много важен показател как всеки един пишещ члени формално и смислово изречението, как се ориентира в изречението. За да се ориентираме добре в действителността, трябва да можем също така да се ориентираме в езика, който описва и с който описваме тази действителност.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Днешният ни разговор можете да прочетете в сайта на Българската виртуална библиотека "Словото", чийто адрес е www.slovo.bg

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух