напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За съкращенията


ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Спомняте ли си един виц от времето на тоталитаризма - по какъв още начин може да се прочете буквеното съкращение на тогавашното официално наименование на държавата ни НРБ (не-ре-бе)? Отговор - на-ръ-ба: "на ръба". Сега "на ръба" стана просто "ръба", защото вече сме "Република България". Но винаги когато видя официалното наименование на държава ни, изписано като "РБ (ре-бе)", се сещам за цитирания преди малко виц. Например онзи ден по една телевизия беше изписано "Георги Първанов, президент на РБ". Не си спомням да сме гласували на президентските избори, за да избираме президент на някакъв си ръб.

ВОДЕЩ: Колегите правят това, за да пестят място. Как бихте ги посъветвали да постъпят?

Б.Г.: Ами могат просто да напишат "Георги Първанов, президент на републиката". По-дълго е, но е по-коректно. Все пак става дума за държавния ни глава. Не знам защо и държавният протокол не вземе отношение по този въпрос, както има отношение към въпроса с държавния флаг и държавния химн. Не е препоръчителна също така практиката да се изписва "Р. България" вместо "Република България", например "еди-кой си е назначен за посланик на Р. България еди-къде си". Първо, да не говорим, че тази точка след буквата "Р" масово се изпуска и това "Р" стои някак си неопределено и неестествено в текстовото пространство - като печатна грешка. И освен това какво означава това "Р (с точка или без точка) България"? По-добре е да се изписва само "България", ако ни се вижда толкова дълго изписването "Република България".

ВОДЕЩ: Всъщност как стои въпросът със съкращенията в днешно време?

Б.Г.: Въпросът със съкращенията винаги е стоял особено в нашето културно пространство. Навремето в един фейлетон Ясен Антов, ако не се лъжа, беше изобретил съвсем правдоподобното буквено съкращение НИИСПИМ - ний спим - ние спим, нали така? Тогава в научноизследователските институти май наистина само се спеше. Но мисля, че 31. СУЧЕМ или 51. ПГИЧЕ - две абсолютно достоверни буквени съкращения от днешната ни действителност - напълно достойно конкурират Ясен-Антовото НИИСПИМ.

ВОДЕЩ: Какво трябва да означават СУЧЕМ и ПГИЧЕ?

Б.Г.: Доста труд положих, докато разбера. СУЧЕМ се оказа, цитирам "средно училище за изучаване на чужди езици и мениджмънт". ПГИЧЕ (изписва се с буква "П", въпреки че по законите на българската фонетика се чува звук "Б", защото "П" е пред звучна съгласна) пък се оказа "профилирана гимназия за изучаване на чужди езици". Изобщо когато се създават наименования и се предполага, че те могат да бъдат съкращавани, трябва добре да си даваме сметка как биха звучали те в съкратен вид. Една смешка разказва, че навремето Великотърновският университет е трябвало да се нарича "Държавен университет "Патриарх Евтимий", но някой се сетил да види ако това наименование се съкрати, какво ще се получи, и установил, че се получава хубавата българска дума "дупе" - Държавен университет "Патриарх Евтимий". И тогава се решило университетът да се нарича "Великотърновски университет "Св. Кирил и Методий". Не знам доколко тази история е достоверна, но, трябва да отбележа, че е напълно възможно наистина да се е случила.

ВОДЕЩ: Намирате ли за редна практиката в българските вестници и списания някои прилагателни, като "американски" например, да се изписват с буквено съкращение на латиница: например вместо "американският президент" да се изписва "US президента"?

Б.Г.: Тази практика тръгна от публичното обявяване на валутния фиксинг. Тогава щатският долар стана "US долар". По аналогия и президентът става US президент. Нещо, което май още не съм срещал, е "US филм". Лично аз не намирам тази практика за лоша, защото наистина се пести място и изразът става по-лаконичен, а информацията е същата. Но, разбира се, всичко трябва да се прави с мярка.

ВОДЕЩ: Припомнете накрая някои от най-важните правила, които трябва да се спазват при изписването на буквените съкращения.

Б.Г.: След буквите не се пишат точки и съкращенията не се ограждат в кавички - това е най-важното, което трябва да помним, когато си служим с буквените съкращения.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух