напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Матура или зрелостен изпит?


БНР, Програма "Хоризонт", 16 септември 2002 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Лятната ваканция за съжаление свърши и в деня на първия учебен ден - добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Трудна учебна година предстои на нашите на кандидат-зрелостници, защото в края на току-що започналата учебна година им предстои да положат задължителна матура по български език и литература.

ВОДЕЩ: Нека най-напред изясним следния въпрос. В публичното пространство се говори ту за "матура", ту за "зрелостен изпит". Кое от двете наименования трябва да се използва и каква всъщност е етимологията на думата "матура"?

Б.Г.: Официалното наименование, кодифицирано от съответните нормативни документи, е "зрелостен изпит". Думата "матура" според данните, съдържащи се в Българския етимологичен речник, е заемка в български от немски. В немската дума Matura пък добре си личи латинската дума maturus. Maturus според Латинско-българския речник означава 'зрял'. Българският етимологичен речник отбелязва и наличието на думата "матур" (с ударение върху първата сричка), която в Разложко означава 'стар овен или козел', а в с. Доброславци, Софийско, се употребява ругателно със значение 'възрастен, зрял човек'. Отбелязана е в речниците и думата "матуритет", която означава 'зрялост', и производното й прилагателно "матуритетен". Така че дали ще говорим за матуритетен, или за зрелостен изпит е все едно. В случая очевидно е предпочетено да се даде предимство на българското пред латинско-немското наименование. И ако този стремеж към разбираемост беше последователно прокаран в цялата ни образователна система (особено по български език и литература), една немалка част от проблемите на кандидат-зрелостниците нямаше да съществуват.

ВОДЕЩ: Какво имате предвид?

Б.Г.: В немалко от учебниците и учебните помагала по литература се съдържа речник, който се предполага, че трябва да съдържа само специфична литературоведска терминология – т.е. да представлява т. нар. "глосарий". Този факт е похвален сам по себе си, защото всеки уважаващ себе си учебник или учебно помагало трябва да съдържа такъв глосарий, каквато е практиката по света.

ВОДЕЩ: Бихте ли обяснили какъв е произходът на думата "глосарий"?

Б.Г.: Думата "глосарий" идва от гръцката дума "глоса". Аристотел в своята "Поетика" пише следното: Всяко име (т.е. дума) е или общоупотребително, или глоса,… "Общоупотребително" наричам това, с което си служим всички ние, а "глоса" – това, с което си служат само някои, така че, явно е, една и съща дума може да бъде и глоса и общоупотребително име, но не за едни и същи хора…От глосите произлиза варваризмът. Очевидно е, че Аристотел е имал предвид това, което днес наричаме "диалект", но с течение на времето всеки професионален говор започва да се възприема като глоса и като варваризъм в среда, в която би трябвало да си служим с общоупотребим език. Та да се върнем на т. нар. глосарии. Ето сега разгръщам на посоки едно учебно помагало и какво виждаме в него? Освен термини като анафора, експозиция, оксиморон, семантичен, трансцедентен откриваме и думи като аналог, аналогичен, визия, детерминиран, ескалира, императивен, казус, колизия, монолитен, петимен, сакрален, сторонник, трансформация, уникален.

ВОДЕЩ: Май вторият списък е по-дълъг от първия.

Б.Г.: Така ще дойде. Знаете, че не съм "сторонник" на езиковия пуризъм, но и на мене всичко това ми се струва доста прекалено. Съвременните тенденции в изразяването вървят определено в друга посока: в посока към разхерметизиране на техническия език (както той все повече се назовава в специализираната литература), който се използва в една или друга област, без разбира се това да се отнася до медицината и до науките в строго определения смисъл на думата, които ние наричаме "природно-математически науки".

ВОДЕЩ: Шейсет процента от оценката на зрелостния изпит по български език и литература се пада на българския език. Ще се поощряват ли или ще се наказват кандидат-зрелостниците, ако си служат с думи като тези, които току-що изброихте?

Б.Г.: Според мен текстовете трябва да са написани на разбираем български език, за да не звучат претенциозно. Ако съответните думи са употребени правилно, санкция не би трябвало да има. Но аз във всички случаи бих поощрил кандидат-зрелостник, който предпочита да си служи с думи като "свят" и "свещен", а не с думата "сакрален".

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух