напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Защо българите смятат думата "реформа" за мръсна


БНР, Програма „Хоризонт“, 18 ноември 2002 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Всред най-различни слоеве на българското гражданство все повече се затвърждава убеждението, че думата „реформа“ в днешното българско говорене все повече придобива статута на мръсна дума особено когато става въпрос за здравната реформа и за образователната реформа. Това го твърдят както депутати, така и редови граждани на държавата. Преди няколко години имаше същото отрицателно отношение и към израза аграрна реформа. Стига се дори до там, че политическите сили започват да се въздържат от употребата на думата „реформа“ в своите предизборни програми, за да не дразнят и за да не плашат излишно хората. Ситуацията е парадоксална, защото събитията след 1989 година се случваха именно в името на това да се извърши цялостна реформа на българското общество.

ВОДЕЩ: Как си обяснявате това отрицателно отношение към думата „реформа“?

Б. Г.: Реформа означава ‘преустройство, преобразуване’. Аз ще ви прочета една много мъдра мисъл, съдържаща се в електронния архив на българския език, която частично обяснява от къде идва това негативно отношение към думата „реформа“. А мисълта е следната: Вести ли се една реформа като случайна промяна, като натрапено нововъведение - тя бива ялова реформа: тя не зачита законите на постепенния човешки развой, сиреч законите на живота; - тя няма да бъде зачитана от тези закони. Проблемът е, че мнозина от българските граждани виждат реформите, които се извършват в държавата ни, като „случайни промени“, като израз на ограничени групови интереси.

ВОДЕЩ: Означава ли това, че българинът в крайна сметка се оказва консервативно настроен човек?

Б. Г.: Думата „консерватизъм“ във всекидневното и в политическото говорене има сходно значение. Когато аз кажа, че някой е консервативно настроен, аз по-скоро казвам, че той твърдо много се придържа към конвенциите, към статуквото, към традициите. Традициите той ги възприема по-скоро като свещена крава, а не като нещо, което все пак е възможно някога да се промени. Консерватизмът като политическа философия освен това се бори и за запазване на традиционните институции, за запазване на утвърдилите се методи на управление. Така че може би наистина сме настроени консервативно, но все пак за запазването на кои институции и за запазването на кое традиционно управление става въпрос?

ВОДЕЩ: Ето например възстановява се институцията на задължителния зрелостен изпит. Матури са съществували както и преди, така и след 1944 г. И все пак съществува недоволство всред учениците и техните родители от въвеждането на зрелостния изпит, като те оценяват това въвеждане като „реформа“.

Б. Г.: Нормално е в края на всяка образователна степен да има държавен изпит, както е във всички цивилизовани страни. Но проблемът според мене идва от там, че правилата за зрелостния изпит непрекъснато се сменят. Да вземем матурата по български език и литература. Преди седмица се говореше за първо и второ равнище на тази матура. Сега разбирам, че вече се говори за първи и втори вариант на матурата по български език и литература. Няма яснота в обществото като цяло и всред зрелостниците в частност какви права осигуряват първият и вторият вариант (ако тази терминология е все още валидна) на зрелостния изпит по български език и литература. Хората се опасяват в случая дали на става въпрос именно за „случайни промени“, както гласи примерът, който прочетох преди малко. Иначе като положителен отчитам факта, че все пак в края на краищата ще се въведе и тест по български език и литература, но това като че ли остава на заден план в съзнанието на хората, за които матурата най-вече е „ялова реформа“.

ВОДЕЩ: Излиза, че лексиката не е безотносителна към социалния контекст, в който се използва?

Б. Г.: Така е и аз ще съм последният, който ще отрече това. От както се помня, от времето, когато и аз бях ученик, в образованието непрекъснато се правеха реформи. Наистина няма начин да не придобием отрицателно отношение към тази дума. Както твърди една известна езикова теория, всяка дума, всеки израз имат и своята идеологическа стойност. Така че стремежът на българските политици да се въздържат от употребата на думата „реформа“ е лесно обясним. Но отказът от думата не изчерпва проблема: важното е промените, които правим, да не са ялови и случайни, а да се подчинени на ясно дефинирана цел и стратегия за постигането й.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух