напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За значението и правописа на някои нови съкращения в българския език


ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Миналия четвъртък репортерката на Българското национално радио от Добрич, ако не се лъжа, се беше сетила да направи анкета из улиците на Добрич: какво значи съкращението НАТО. Оказа се, че никой не може да развърже това съкращение и да даде смислен отговор на въпроса. Реших да проверя как стои въпроса при моите студенти. Положението се оказа същото. Никой не разпозна, че зад съкращението NATO се крие изразът North Atlantic Treaty Organization. Преведено на български, това означава Организация на Северноатлантическия договор.

ВОДЕЩ: Значи сме възприели това съкращение буквално от английски? това ли е практиката и всред останалите страни членки на НАТО?

Б. Г.: Не. Например французите използват съкращението OTAN, тъй като на френски името на алианса е Organisation du traité d’Atlantique du Nord. Между другото с моите студенти проверихме как би звучало съкращението от българския превод. Получава се твърде многозначителното ОСАД (Организация на Северноатлантическия договор), което е в състояние да образува паронимия с МОСАД. Но проблемът всъщност е по-общ и не опира само до това дали знаем наистина как се „развързва“ съкращението НАТО. Проблемът е, че много от днешните широко използвани съкращения са неясни за българите, те  ги възприемат като своеобразни идеограми и не се замислят за съдържанието им.

ВОДЕЩ: Какви съкращения имате предвид?

Б. Г.: Ами като започнем от твърде познатото на мнозина съкращение ПИН, преминем през твърде популярното SMS и стигнем дори до GSM. Беше написана специална дипломна работа по въпроса, от която е видно, че далеч не всички са наясно със съдържанието на тези толкова популярни съкращения, от които дори започват да се образуват производни думи. Така например от съкращението SMS е образуван и широко се използва глаголът „есемесвам“.

ВОДЕЩ: Казахте, че тези съкращения започват да действат като идеограми. Какво означава това?

Б. Г.: Ще си послужа с пример. SMS например означава Short Message Service. От тази гледна точка изразът изпращам SMS и глаголът есемесвам изглеждат нелогични, защото би трябвало да се казва изпращам SM (изпращам кратко съобщение), а съответният глагол да бъде „есемвам“. Само че това никога в действителност няма да го чуем, тъй като сме свикнали да наричаме кратки съобщения, изпращани по мобилния телефон или от интернет „есемеси“. Горе-долу по същия начин изглежда случаят с израза RAM памет. В случая обаче е налице тавтология, защото RAM означава random-acces memory, т.е. налице е думата памет (memory) в това съкращение.

ВОДЕЩ: Нека развържем и останалите съкращения и най-напред съкращението „ПИН“. То става твърде актуално след като всички бюджетни заплати преминават на дебитни карти.

Б. Г.: ПИН означава Персонален (т.е. личен) идентификационен номер. В случая е предпочетено прилагателното персонален да не се заменя с личен, за да има пълно съвпадение между българското и английското съкращение.

ВОДЕЩ: Какво означава „GSM“?

Б. Г.: Случаят с GSM е много интересен. Това е случай на съкращение, в което липсва последната буква. То всъщност трябва да изглежда така GSMС: Глобална система за мобилна комуникация. Вероятно поради нуждата от благозвучие е било предпочетено да се изпусне последната буква от това съкращение.

ВОДЕЩ: Последен въпрос. как правописният речник, който излезе през лятото на тази година урежда правописа на изрази, в които участват подобни съкращения?

Б. Г.: На стр. 46 в правописния речник има специална забележка по този въпрос: „Съчетания, в които подчинената част може да се разглежда като съкращение от прилагателни имена, се пишат разделно. Примери: DJ парти, GSM оператор, MTV поколение, NATO генерал, PR агенция, RAM памет, US президент и VIP гости.

Б. Г.: Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2002 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух