напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За думата "народ"


БНР, програма „Хоризонт“, 13 януари 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Моят колега от Нов български университет Евгений Дайнов доста отдавна описва деградацията на българското общество, за която впрочем всички по един или по друг начин говорят, така: дори и да е имало наченки на гражданско общество в България, от 2001 г. насам то е регресирало до народ и дори до поданици. Народът или поданиците на свой ред регресират до население, а населението започва да регресира до племе, кланове и т.н.

ВОДЕЩ: Вие споделяте ли тази идея?

Б. Г.: Аз съм езиков, а не политически антрополог, затова моето мнение има частен характер; то е мнение на редови гражданин на републиката и затова няма да го изразя. Позволявам си да говоря публично за този проблем обаче, защото според сега действащата българска конституция населението на България е определено именно като народ, а не като гражданско общество или като нещо друго. Да не забравяме също така, че присъдите в България продължават да се издават „в името на народа“. Конституцията на Съединените американски щати в своя преамбюл също говори за „народ“, а нямаме никакви основания да се съмняваме, че в Съединените щати липсва гражданско общество. Разбира се, трябва да имаме предвид и контекста на епохата, в която е била изработена тази конституция - тогава актуална или модерна, ако щете, е била думата „народ“, която включва в себе си идеята за суверенност, за разлика от думата „поданик“.

ВОДЕЩ: С други думи, вие искате да реабилитирате думата „народ“ в българското публично пространство?

Б. Г.: Може и така да се каже, стига да не изглежда странно в началото на ХХІ век. Независимо от това дали ми харесва, или не според сега действащата наша конституция ние сме провъзгласени за народ и срещу това нищо не може да се направи. Конституцията ни определя функцията на народ и според мен ние се държим именно като народ - така, както конституцията ни предписва да правим това.

ВОДЕЩ: Много се говори напоследък за промени в сегашната конституция и дори за свикване на ново Велико народно събрание, което да изработи изцяло нова конституция. Смятате ли, че думата „народ“ трябва отново да бъде употребена, ако подобно нещо се случи?

Б. Г.: Дали да бъде заменена думата „народ“, или не ще решат политиците или тези, които евентуално ще бъдат натоварени да променят конституционния текст или да изработят нова конституция. Аз обаче мога да бъда полезен, като дам информация за значението на тази дума и дали е подходяща да изрази това, което се има предвид с нейната употреба.

ВОДЕЩ: Може ли думата „народ“ да бъде синоним на израза „гражданско общество“?

Б. Г.: Речникарски погледнато - може. Според Българския тълковен речник от 1994 г. народ са всички граждани на една страна, цялото население, обединено политически в една държава. В това си свое значение думата „народ“ е синоним на думата „нация“. Разбира се, неприятно звучи второто значение на думата „народ“. То е следното: обикновените хора, основната маса от населението в противоположност на богатите или на онези, които го ръководят, управляват. Аз разбира се още в края на 1996 г. възразих срещу натрапчивата употреба в българското публично пространство на израза „обикновени хора“, защото той се римува в съзнанието ми с израза „прости хора“ Предпочитам да мисля за себе си не като за обикновен човек, а като за редови гражданин на републиката, който има възможност в даден момент и за определено време да престане на бъде „редови“.

ВОДЕЩ: Накрая: ако политиците решат да сменят думата „народ“ в конституцията с друга дума, коя според вас би била най-подходящата?

Б. Г.: Ако целта ни е наистина гражданското общество, думата „гражданин“ или съчетания от вида на „гражданите на републиката“ биха били най-подходящи. Не знам какво ще кажат за това политиците, политолозите и социолозите, но аз ще кажа следното: не е толкова важно коя дума точно ще бъде употребена, а как са определени нашите права и задължения като граждани на Република България, за да имаме възможността да се държим като граждани, ако имаме желание и нагласата за това.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух