напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Грешки на говоренето (паронимизация)


БНР, програма „Хоризонт“, 27 януари 2003 г.

 

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Неведнъж в това студио съм твърдял и съм илюстрирал своите твърдения, че всекидневното говорене е лакмус, който при внимателен анализ може да ни посочи какво се случва с нас, с държавата ни. Анализът на грешките, които волно или неволно допускаме всички ние, в още по-голяма степен може да ни посочи за какво става дума в днешното българското общество. Днес ще говоря за онзи тип грешки, който често квалифицираме като lapsus linguae, т.е. като грешки на говоренето, плод на т. нар. паронимизация.

ВОДЕЩ: Бихте ли обяснили този термин - паронимизация?

Б. Г.: Паронимизацията е процес в който се извършва паронимна замяна на една дума с друга, която звучи почти по същия начин като първата. Например прилагателните икономичен и икономически са пароними, защото звучат почти еднакво, в случая са дори от един корен, но означават различни неща. Ако си ги представим в типични словосъчетания, ще разберем каква е разликата в значението: икономичен човек и икономическа политика. Едно време за някои имената Швеция и Швейцария бяха обект на паронимна замяна. Процесът на паронимизация доста прилича на процеса на метафоризация: и при двата процеса има неразбиране на нещо. Но ако при метафоризацията по принцип използваме съвсем различна дума, която според нас по-ясно обяснява нещата, трудни за разбиране, при паронимизацията използваме най-близката дума по звучене и чрез нея заместваме непозната ни дума. Ако кажем например, че държавата редовно ни прецаква, в случая използваме глагола „прецаквам“ метафорично, като използваме глагол, който исконно се употребява в играта на карти.

ВОДЕЩ: Казахте, че съществуват симптоматични за днешния ден на българина паронимизации?

Б. Г.: Има безкрайно много примери за симптоматични паронимизации, но аз ще се спра на две от тях. Миналата седмица в един вестник се говореше как по време на това, което по традиция наричаме „турско робство“, българите били принудени да плащат кървав данък. Типичен случай на паронимна замяна, защото още от училище знаем, че принудата българите да дават синовете си в еничарския корпус на Османската империя, се е наричала кръвен данък. Някои ще кажат: кървав или кръвен - не е ли все тая? Нали все за кръв става дума? Но мисля, че на всекиго е ясно каква е разликата между изразите кръвен данък и кървав данък. Обикновено изразът кървав данък го срещаме използван като метафора, когато се говори за тежките пътнотранспортни произшествия, например 157 загинали по пътищата на България са кървавият данък, който българският народ плати през изминалата година.

ВОДЕЩ: Какъв е другият пример?

Б. Г.: Другият пример е малко по-специализиран, защото се появи в академична среда, всред студенти, които разбраха израза символна логика ни повече, ни по-малко като силова логика. Ще поясня, че символната логика е модерен тип формална логика, в която се използват специални символи. Очевидно студентите за първи път чуваха за такъв тип логика и за да не се изложат, не са поискали повече разяснения, нито са поискали изразът да се запише на дъската и са го свели до нещо познато, което звучи приблизително еднакво. В случая за съжаление това се е оказало прилагателното силов.

ВОДЕЩ: Какво по начало искате да докажете с тези примери?

Б. Г.: Паронимизацията е винаги социално обусловена и никога не може да бъде предвидена. Аз паронимизирам, като се сещам за най-често употребяваните думи около мене. За да чуя прилагателното символна като силова, означава, че прилагателното силова доста често звучи около мене. А най-типичното съчетание, в което участва това прилагателно, е изразът силова групировка. За да объркам кървав с кръвен, трябва доста често да чувам прилагателното кървав около себе си. Мисля, че е излишно да давам примери за типични съчетания, в които участва прилагателното кървав. По-стряскаща е честотата, с която се налага да употребяваме това прилагателно във всекидневното си говорене и в медиите: просто действителността ни, която сами си създадохме, е такава - изпълнена с кръв, силови групировки, мутри, чалга.

ВОДЕЩ: Съществува ли паронимизация извън словото?

Б. Г.: Доскоро си мислех, че не съществува, но когато в съботното издание на един вестник видях снимка на Иван Вазов да ни я представят като снимка на Иван Шишманов, видях, че и това е възможно. Наистина Иван Вазов и Иван Шишманов са били близки, но от това не следва, че техните снимки са взаимно заменими.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух