Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

Първият брой на сп. "Хемус" (Haemus)¹ излиза през 1992 г., за празника на светите братя Кирил и Методий, с материалната помощ на Управлението за националните и етнически малцинства в Унгария. Редколегията го определя като "издание на Дружеството на българите в Унгария за обществен живот, култура и литература". Списанието е билингвално, двете версии - българоезичната и унгароезичната, са свързани в едно книжно тяло. Унгароезичната версия е с подзаглавие "българо-унгарско обществено и културно списание". Форматът, обемът (2 х 40 с.) и графичният дизайн, както и полиграфическото му изпълнение съответстват на съвременните представи за тримесечно културно списание.

По това време Дружеството е най-представителният колективен орган на българската общност, който може да осъществи в новите обществено-политически условия издание, адресирано към цялата общност. То е органът, представляващ българите в Унгария пред макрообщността и унгарската държава и това представителство е валидно от създаването на Дружеството през 1914 г. Все още не е приет Закон LXXVII за националните и етнически малцинства, но е факт Кръглата маса на малцинствените граждански организации (1991), която подготвя този закон и за чийто председател през м. май 1991 г. е избран директорът на Българския културния дом и изпълнителен председател на Дружеството Тошо Дончев. Именно негова е инициативата за създаване на списанието, повлияна от перспективите, а и изпреварваща добрия шанс пред малцинствените общности в Унгария.²

През същата година е приет новият устав на Дружеството (14 февр. 1992), като в редакцията му от 1988 г. са внесени редица изменения. Това съдържание го връща към редица текстове от времето на неговото учредяване и въвежда нови, породени от обществените и културни перспективи пред общността след падането на тоталитарния режим. В устава е утвърдено днешното самоопределение на общността (българи в Унгария), описани са новите й символи (знаме и герб), формулирани са нейните нови цели, задачи и възможности. Направена е формалната стъпка, която да гарантира свободното и автономно развитие на Дружеството и която да "утвърждава неговата обединяваща и градивна роля в живота на българската национална общност в Унгария"³.

Основният графичен елемент от герба на Дружеството, разработен от художника Росен Русев (дъбово дърво с изобразени в огледално разположение корона и корени, което е с несъмнена родова символност), оформя лицевата корица на "Хемус" в началните му броеве. През десетте годшнини на списанието в редколегията му влизат хора с висше хуманитарно образование, някои от които работили дълго време в Дружеството: Георги Иринков - право, близо 30 години председател на Дружеството; Тошо Дончев - българска филология, доктор по социология; Петър Петров - история, работил в Българския културен дом; Ася Събева - етнология; Райна Симеонова - библиотекознание, на работа в Унгарската национална библиотека; Александър Марков - философия; Светла Кьосева - история, поет и преводач, тогава преподавател в българското училище в Будапеща; Адриана Петкова - историк, етнограф; Росица Пенкова - филолог, доктор по педагогика, тогава директор на българското училище в Будапеща; Дьорд Сонди - унгарски българист, преводач; Сава Сивриев - филолог, доцент по български език и литература, лектор в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд"; Светослав Стойчев - завършил унгарска и финска филология в Сегед, писател, журналист, главен редактор на местния седмичник в Бетешчаба; Ленке Чикхеи - унгарски българист, доцент в Будапещенския университет "Йотвьош Лоранд", преводач, сега директор на Изследователски институт за българите в Унгария; Моника Тютюнкова - историк, секретар в Българското републиканско самоуправление. В прехода от централизирана държавност към демокрация, когато се пораждат условия за завръщане към подтиснатата до този момент идентичност на етносите, интелигенцията е тази, която може и има интерес да извърви и насочва този път обратно. Както сочи А. Смит, "Като поставя своите професионални умения в служба на новонамерената си общност, връщащата се интелигенция се опитва да преодолее бездната, която я отделя от мнозинството на "нейното" етническо население..."⁴ - бездна, която в източноевропейските страни беше преднамерено създавана в продължение на десетилетия. Разкриването пред общността на автентичната й природа, на нейния исторически опит и нейната съдба е от полза и на цялата етническа общност, защото така се ревизира нейният статус и от пасивна и доминирана тя има шансове да придобие чертите на активен субект в новото гражданско общество. И точно тези възможности и очаквания са заложени в политиката на унгарската държава в периода на прехода към демокрация по отношение на етническите малцинства.⁵

Така или иначе, културното мобилизиране на българската общност, като документиран чрез сп. "Хемус" факт, се осъществява чрез интелектуалните усилия на общността в лицето на определен брой нейни представители, имащи авторитет и позиции в институциите й. Един спомен за първите крачки в това начинание свидетелства за сериозността и базата на тези усилия: "Идеята бе на Тошо Дончев. Той току-що беше станал директор на Културния дом. По това време в Унгария вече се проявяваше интерес към малцинствата. Използвахме момента и успяхме да получим от Министерството на културата и образованието малка сума, която покриваше само печатните разходи, за останалото се използваха сътрудниците и базата на Културния дом. В началото бяха свикани няколко по-големи форума, на които бяха поканени много българи, унгарски българисти и български унгаролози, които тогава бяха в Будапеща. Имаше доста спорове по профила на списанието, докато накрая се уточни концепцията и се формира редколегията. Най-големият спор бе дали списанието да се затвори в общността и да отразява нейните проблеми. Като отговор на това искане бе и включената първоначално хроника за живота на българите. По-късно, през 1995 г., започна да излиза "Български вестник" и тази част постепенно отпадна. Не беше прието и другото становище - да стане чисто българистично или чисто литературно списание."⁶

Видно е, че в начинанието, още в периода на неговото концептуализиране, се залага както на усилията на общността, така и на професионализма на учени от Унгария и България, свързани с проблематиката на отношенията между двете култури. Тоест, още преди да се появи на бял свят, списанието генерира в себе си две възможности, които се превръщат в негови основни характеристики - да насочи етническата общност към припомняне/възстановяване на етническите ценности и едновременно с това да обновява и стабилизира общността в условията на динамични социални и културни промени чрез участие в културния обмен между двете страни. И в двата случая става дума за пораждане на нови комуникативни връзки - както вътре в общността, така и с нейно активно участие по посока навън. В споровете за профила на списанието е намерен един "среден" път - между самоограничаването (самозатварянето) на общността и чистата професионална филологичност. Избран е пътят на самоотграничаването, с всички произтичащи от това културни възможности за развитие; път, по който се градят онези "зони на разбиране", които консолидират нейните членове и които превръщат чуждото в друго⁷.

Още един съществен детайл от изясняването на концепцията за изданието свидетелства за сериозното му проектиране и от гледна точка на неговата читателска среда. За адресирането му Светла Кьосева, член на редколегията от самото начало и досега, пише: "Не би могло да се каже, че сме имали някакви точни изследвания за читателските навици, но все пак от направени социологически изследвания бе ясно, че българите в Унгария вече не са изключително градинари, а се изявяват в най-различни професии; че има и нови преселници, преобладаващата част от които е с висше образование. Те в голяма степен са хората, които посещават културните събития на общността и самите имат един кръг от хора, върху които могат да въздействат. Освен българите, като целева аудитория имахме предвид и унгарските българисти, и всички, които се интересуват от България, тъй като по това време (а и досега) в унгарския печат рядко се появяват български публикации. Преди имаше едно списание, "България днес", което се издаваше на унгарски език от София Прес и което си имаше своя аудитория. Точно тогава то спря да излиза (през 1992 г. - П. В.). И преди това е имало културна дейност, но материалните възможности са били други и се е търсело съдействието на българските културни институции. Макар че имаше едно разделение - "високата" българска култура бе приоритет на Културния институт (подразделение на българското Министерство на културата - П.В.), а в Културния дом (собственост и културно средище на общността - П.В.) се организираха по-скоро народните празници. В отношението на българската държава и нейните представители имаше известно снизхождение към местните българи, меко казано. Има хора, които и досега си спомнят унизителни ситуации..."⁸ Както ще стане ясно по-нататък, това съобразяване на облика на "Хемус" с диференцираната вече общност, както и ориентирането към унгарска читателска среда, ще се окажат важни в намирането на ефективна стратегия при отпращане на културните послания.

Етнокултурните и културообменните посоки на списанието се разчитат и в неговото име. Символиката му (Балкана) отвежда към земите и историята на първоотечеството, но в него редакцията влага и друг смисъл, разкрит пред читателите още в първа книжка: "В зората на античния свят Балканският полуостров е сърцето на Европа. В тези земи е роден и легендарният тракийски певец Орфей, който и днес е символ на вечната и непреходна сила на изкуството." (Тошо Дончев, уводна статия - 1992, 1)⁹. Съдържанието на символа е потърсено на равнището на историята (българската и европейската история от античността до днес) и на равнището на една аксиология на изкуството. Така името "Хемус" фокусира не само тематиката и средствата на списанието за постигане на поставените цели, но и маркира историко-културните дълбини, в които ще търси основанията им.

Още началното изречение на цитираната въвеждаща статия на главния редактор Тошо Дончев дефинира актуалната ситуация на общността и задава нейните важни въпроси: "Днес отново сме на кръстопът, както и много пъти досега, но вече без принуда отвън сами можем да избираме собствения си път. Въпросът е дали ще оцелеем, дали една малка общност би могла да просъществува." Кръстопътното "място" в хода на историята, достигнала до момента "днес", и неговите потенции за общността поставят пред нея жизнени въпроси за бъдещето й. Да познае общността тези "много пъти досега", да си припомни уроците им, да възстанови колективната си памет за места, събития и лица, да оценности миналото си и да използва това оценностяване, за да узакони настоящето си и да се съхрани от забравата на идните поколения - такъв е пътят да не се пропилее отново предоставеният шанс за намиране на собствен път. Накратко този уводен текст посочва и моралните и институционални опори на общността в съвременната кръстопътна ситуация - създаването на Дружеството и на българските училища в Будапеща, Мишколц и Пейч в миналото, първото й списание - "Маджаро-български преглед"; родолюбието, материалният и културен просперитет и обществен авторитет на предците-заселници. А тези опори, заедно с подкрепата на унгарската държава, са индиректно посочени като гаранция за успешното реализиране на българската общност в Унгария днес.

В текста на Т. Дончев са формулирани и задачите, които уплътняват концепцията на изданието и формират неговия облик през годините на съществуването му: "...да покажем живота на българите в Унгария и техните исторически корени (...), да пробудим у всеки наш сънародник родолюбиви чувства, да го направим съпричастен към живота на нашата общност (...) С унгарската част на списанието ние искаме да погасим едно наше старо задължение към унгарския читател и запълним празнотата, породена от ограниченото издаване на българска художествена литература в Унгария (...) Изследването и проучването пък на общото ни минало ще бъде поучително и полезно за всички нас." Те насочват към двата основни аспекта на "Хемус" - градивната му функция по отношение на идентичността на българите в Унгария днес и функцията му на съвременен културен и литературен посредник.

1 Хемус. Издание на Дружеството на българите в Унгария за обществен живот, култура и литература. (Haemus. Bolgar-magyar tarsadalmi es kulturalis folyoirat.) Ред. колегия: Георги Иринков - председател, Тошо Дончев - гл. редактор, Петър Петров - отг. редактор, Александър Марков - секретар, Ася Събева, Райна Симеонова, Светла Кьосева. Корица - Росен Русев. 29, 5 х 21 см. Цена на 1 кн. 96 форинта или 1 щ. д., год аб. 360 форинта или 4 щ. д. [Тираж 500]. Адрес на редакцията: 1097 Будапеща, ул. "Вагохид" 62. П-ца A&M BT.

Списанието се издава с материалната помощ на Управлението за националните и етнически малцинства в Унгарската Република.

1     1-4     1992

2     1-4     1993

3     1-4     1994

4     [1]     1995

5     1-4     1996

6     1-4     1997

7     1-4     1998

8     1-4     1999

9     1-4     2000

От 1995 - подзагл. Българо-унгарско списание за обществен живот и култура; от 1996 - Списание за обществен живот и култура; от 1998, 2 - Списание за обществен живот и култура, основано от Дружеството на българите в Унгария през 1991 г, издание на Българското републиканско самоуправление.

От 1995 - Списанието се издава с материалната помощ на Фонда за националните и етнически малцинства в Унгария.

От 1996 - отг. издател Георги Иринков; ред. колегия: Тошо Дончев - председател, Светла Кьосева - отг. ред., Адриана Петкова, Дьорд Сонди, Петър Петров, Райна Симеонова, Росица Пенкова; от 1997, 1 - в ред. колегия и Сава Сивриев, Светослав Стойчев; секретар на ред. - Моника Тютюнкова; от 1997, 3 - ред. колегия без Светослав Стойчев; от 1998, 2 -  отг. издател Тошо Дончев; в ред. колегия и Георги Иринков; от 1998, 4 - отг. издател Димитър Цуцуманов; от 1999, 1 - в ред. колегия и Ася Събева, без Росица Пенкова; от 2000, 1 - в ред. колегия и Ленке Чикхеи и Светослав Стойчев..

От 1992, 2 - оформление Юдит Калои.

От 1998, 2 - адрес на ред.: 1097 Будапеща, ул. "Лоняи" 41.

От 1998, 1 - цена на 1 кн. 120 форинта, год. аб. 400 форинта; от 1998, 1 - цена на  1 кн. 150 форинта, год. аб. 500 форинта; от 1999, 1 - цена на 1 кн. 200 форинта, год. аб. 600 форинта.

Към год. VII (1998) - приложение, посветено на 80-годишнината на българското училище в Будапеща, издадено с материалната подкрепа на Министерството на образованието на Унгария.

Списанието продължава да излиза.

2 За тези перспективи и за важността на приетия закон Т. Дончев казва в едно интервю: "Мисля, че успяхме да спрем и обърнем процеса на усилена езикова и културна асимилация на малцинствата в последния момент..." - Вж. Дончев, Тошо. Българи от ново време. "Литературен форум", С., 2000, с. 111.

3 За новоприетия устав на Дружеството. - Хемус, 1992, N 2, с. 47.

4 Смит, Антъни. Цит. съч. с. 174.

5 Вж. Волфарт, Янош. Толерантност, лоялност, законни рамки и държавни граници. - Хемус, 1992, N 1, с. 16-19.

6 Кьосева, Светла. Лично писмо до авт. - П.В.

7 Грекова, Майя. Аз и Другият. Измерения на чуждостта в посттоталитарното общество. УИ "Св. Климент Охридски", С., 1996, с. 73.

8 Кьосева, Светла. Лично писмо до авт. - П.В.

9 По-нататък, след заглавието или цитирането, мястото на дадената публикация в "Хемус" ще се уточнява в скоби - година, поредна книжка. Пълната справка може да се направи в библиографското описание на Райна Симеонова в края на книгата.

Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

© Пенка Ватова. Всички права запазени!