Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

(Етнокултурни аспекти на списанието)

За онасловяването на следващите редове използвам символиката на герба на Дружеството на българите в Унгария¹. В неговата графика знаково се съдържат сегашността и миналото на общността, или желанието и мечтата за нея. Пренасянето му върху корицата на списанието има за цел да изрази формалната връзка между Дружеството и "Хемус", но от гледна точка на редакционната стратегия в него могат да се разчетат далеч по-дълбоки внушения. И началото им е положено с въвеждащия текст, за който вече стана дума. Освен че формулира посоките и задачите, той задава и културния език, на който списанието ще се обръща към читателите - езикът на исторически утвърдена или универсална символика (художествената литература, изкуството), а също и езикът на директното послание, характерен за документалния, научния и научнопопулярния текст. В адресирането си той ще се стреми да довежда посланията на списанието до всички сегменти на културно диференцираната общност (различни поколения, различни по степен на образование и социална реализация), очаквайки разбиране и отговор от нея.

Припомнянето/възстановяването на етническите характеристики на общността, към което е ориентирана стратегията на "Хемус", по същество е целенасочено въздействие върху съзнанието на нейните членове за възстановяване на колективната памет, на своята етнична история и за осмисляне на своето етнично настояще. Стремежът е да се активизира връзката между автобиографичната и историческата памет, да се разбудят индивидуалните спомени и да се активират (или формират) като символи за нея спомените от колективната памет. Или - по думите на Морис Халбвакс, - да се изпълнят със съдържание "интервалите между часовника и календара", онези интервали, с които историята не се занимава, защото тя не се интересува от времето, неизпълнено със събития и промени, докато "Групата (...) се стреми да увековечи чувствата и образите, формиращи субстанцията на нейното мислене. Именно тогава най-голямо място в паметта й заема изтеклото време, през което нищо не я е променило значително."² В този смисъл "Хемус" търси пътища за оживяване или формиране на колективната памет на общността, насочвайки се към отзвуците на събитията в нейното минало, към трайните ценности, оставени от предците, към съзиданото от тях.

1 Гербът представлява щит с българския национален трикольор, в центъра на който е разположено графично изображение на дъбово дърво, оцветено в златисто, от двете му страни е изписана годината на учредяване на Дружеството - 1914.

2 Халбвакс, Морис. Колективната памет. ИК "Критика и хуманизъм", С., 1996, с. 100.

Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

© Пенка Ватова. Всички права запазени!