|
Обратно към: [Чаени листа][Пенка Ватова][СЛОВОТО] Пилигрим(откъс)
1.
Той крачи далече в пустинята и звукът от стъпките му потъва в пясъка той крачи далече от стъгдите от човеците и от храмовете Така е мечтал — да се скита и следите му вятър да ги отнася и всеки път да е нов и да не го заведе никъде просто да го води по своята линия дори да няма и линия нищо да няма да бъде самодостатъчен и най-сетне да срещне себе си
2.
Не бе ли тук Светът а другият от някого във миг на помрачение така наречен не бе ли истинската пустош населена с човешки страсти пропита от човешка суета от безкрайна върволица делници Затрупваше го с излишъците си светът и той забравяше че Бог живота е създал да бъде цял и не можеш просто ей така да го започнеш отначало
3.
Само тук в отшелничество ненаситно бе способен върху пясъка да прочете — човек пристига на земята за да премине през пустинята
4.
И още: пустинята го теглеше с магнита на първичните си форми тъй както теглили го бяха дотогава смъртта и любовта Върви сега той там из пустошта надява се това да бъде неговият път далеч от малките изкуствени слънца под които досега бе раснал бе възмъжавал бе се усещал силен а всъщност бе тъй слаб
5.
Сега той крачи там сред динозавърски яйца край него вятърът разхвърля трънаци и стада от антилопи разхвърля стъпките му изветря всичките следи и стъпките на другите до които някога се бе докосвал Сега той крачи там сред белите огнища сред млечните зърна на пясъчната гръд Дали засука млякото на храбростта да бъдеш сам а всъщност да не си да прегризеш пашкулната стена на изначалното си аз и срещу него гол да се изправиш
А вечер уморен се приютява в пустинята-гнездо и гледа как нощта звезди в постелята му снася
Обратно към: [Чаени листа][Пенка Ватова][СЛОВОТО]
© 2005 Пенка Ватова. Всички права запазени! |