напред назад Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]



Принцесата и грозното цигу-мигу


Знаете ли приказката за принцесата и грозното цигу-мигу? Как ще я знаете като сега започвам да я пиша! Ето, първо се почесвам по носа — за концентрация! После се прозявам тихичко и...

Малката принцеса свири. Цигу-мигу. Цигу-мигу! Явно, свири на цигулка. Да, ама много не се старае. Мисли си за розовата панделка. За парчето торта със сметанова усмивка, което й е определило среща в 12 на обяд. И за други работи. Изведнъж от цигулката се появява едно много грозно цигу-мигу! Направо страшничко! Освен това — проклето! Не отлита, както си му е редът и както правят примерните цигу-мигута, а се скрива под килима, без принцесата да види!

Ех, най-после свиренето свършва! Малката прибира в калъф цигулката, която има вид, сякаш е била на зъболекар. И се отдава на игри! За да запази самоуважение, решава да направи и поне една беля! Взима короната на татко си, който е в банята да се поизкъпе, а и да си попее на спокойствие и с нея увенчава нощното си гърне!

— О, Ваше величество, Вие сте тъй умен, тъй красив... — започва да нарежда принцесата. Но отнякъде се чува шум, тя скача уплашено да скрие гърнето и без да ще го разсипва (защо ли още никой не го е изхвърлил, а? — я по десет тояги на прислугата!). Ами сега?! Чува как кралят, подсвирквайки си весело, излиза от банята. Момичето бързо отнася мократа корона на мястото й и се шмугва обратно в стаята си. След малко бащата — чист и доволен, с корона върху още неизсъхналата коса — идва да я види.

— Как си, дъще? — усмихва се той. Надявам се, че си била послушна тази сутрин!

Тъкмо принцесата с невинно изражение да търкулне своето излъскано от употреба „Да, татко!“, някъде изпод килима изпълзява ужасен стържещ глас:

— Тя беше лоша! Много лоша!

— Какво?! — стряска се кралят и започва да се оглежда. Гласът продължава да скърца:

Тя беше лоша, много лоша! —

с цигулката се подигра,

а после златната корона

с гърнето си без срам събра!

— Какво!?! — кралят е почервенял. Избърсва току-що потеклата по лицето му вадичка и виква на принцесата: — Значи така! Никаква торта със сметана за тебе на обяд! И ще заповядам да ти приберат розовата панделка! И жълтата! И синята...

После тропва с крак, обръща се и излиза.

Бедната девойка! Тя сяда на килима и заплаква. Тогава вижда как едно много грозно, но много доволно цигу-мигу се измъква от скривалището си, оплезва й се и, като се киска, отлита през комина. Принцесата изхълцва жално още два — три пъти, размахва юмруче след него, ала нали във вените й тече синя кръв, бързо се съвзема и — ето я! — вече замисля следващата беля!

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

© Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух