напред назад Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]



Глинени мушмули


Това не става за заглавие на приказка — си рекох.

— Става, става! — чух тъничко гласче.

— Кой каза „Става, става!“? — притеснено се огледах. Наоколо не забелязах нищо, което би могло да каже „Става, става!“

— Аз казах „Става, става!“! — пак се обади гласчето.

Проучих по-обстойно близката околност, но пак не можах да разбера откъде идва това „Става, става!“... Добре, де, в крайна сметка има ли значение? Щом става — става! И започнах:

Едно дърво си растеше край пътя. Но то беше малко особено! Закачиш ли на него табела „Череша“, раждаше череши! Сложиш ли „Круша“ — появяваха се круши! Веднъж недобросъвестни люде го бяха накичили от едната страна с „Ябълка“, а от другата — с „Копър“! Няма да казвам какво се получи...

Така или иначе дървото растеше и раждаше. Но всъщност дълбоко в себе си вярваше, че е мушмула. И му се искаше да даде съответния плод! Ама нямаше кой да му сложи подходяща табела...

— Имаше, имаше! — изцвърча гласчето.

— Абе, какво си ти, дето само ми се бъркаш? — реших да се ядосам аз.

— Не си много страшен! — присмя ми се пискливото.

— Не съм, ама като спра да пиша и ще видиш! — заканих се злонравно.

— Е-е, недей така де, има още приказка!

— Добре, но ще мълчиш! Само ме разсейваш!

...Един ден пътуващ грънчар се разположи под дървото да продава стоката си. Имаше чинии, стомни, делви и гърнета. Имаше и разни украшения. Деца се нароиха и започнаха да зяпат. А сред залисията едно от тях посочи някакви дрънкулки и извика: „Ей, вижте бе, глинени мушмули!“

— Така, така! — не се стърпя гласчето.

Грънчарят се усмихна, взе парче картон и написа относително грамотно: „Разни стоки, украйшения и глинени мушмули!“. После закачи надписа над сергията си на дървото.

Беше шум, беше суета, кой каквото купил — купил и човекът си откара грънците. Но табелата остана. А един ден, леле — мале, хората, минаващи по пътя — що да видят?!! Цялото дърво отрупано! Клоните му натежали — и висят чак до земята разни стоки, украйшения и глинени мушмли!

— Така, така! — изпищя гласчето.

 


напред горе назад Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

© Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух