Владей над нас, певецо светъл,
по кръв със божества сроден,
ти идеш, своя трон предсетил,
за вожд вековен отреден!
Ела владей, души събуждай,
в съня им като утрин влез,
светът от химни има нужда,
тъй както никога до днес!
Гранит от слаба плът създавай,
на своя танц ни приучи,
в съня си, който Бог ти дава,
съня на всички нас включи!
Човекът, колкото и малък,
гори в една велика скръб,
очаква той небесен залък
и вечния напитък скъп!
В света не знае още никой
какво е земният живот,
кои са тайните велики
на пъстрия среднощен свод!
Плътта е бренност, земна рожба,
но земен син ли е духът!
Каква божествена заложба
насища видимия път?
Любимец горд на светлината,
свободен от закон и гнет,
ти вредом снемай слепотата,
с която всеки роб е клет,
страха пред мрачната агония
снеми от земните души
и нека звездната хармония
чрез теб човека утеши!
И той, низ твоя сън безкраен,
свободно изживял света,
сам себе си да не познае
в грядущата си красота,
приел великото кръщение
в глагола на Светия Дух,
съзвучността на свойте гении
ще схваща той с най-верен слух!
Един духът свободен само
от вечността се не бои,
той, воин от небесен мрамор,
над всяка смърт и тлен стои!
И тук, де всякой бог умира,
с безсмъртен скиптър ти владей,
мощта предвечна на ефира
в живота ожаднял прелей!
Из "Пантеон", 1934 г.
