Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

Не дъжд, а ангели ридаят безутешно...

Витае звън камбанен под мокрото небе.

Селца въздъхнат кротко... И тежко

нощна птица над хълмите гребе.

Отмива, отминава държавиците горди.

Сирена дави вопъл с отчаяна тъга.

И от виенски валс по-сини параходи

притиска о брега горчивата мъгла.

Надолу, към морето, гръмовно. Все по-бяла...

Да могат да придойдат водите отведнъж,

Да плисне върху мен, корито разлюляла...

Но днес ридаят ангели. Но днес и в мен е дъжд.

О, песен на весла да чуя, ромол птичи...

Как върбови недра оглася твоят хор!

Сред земното величие неземни сенки тичат -

слънчасали мушици понесли мътен взор...

Томително забвение... Кръжеше безграничен

светът около мене, от щастие пиян.

Как искам да се върна... летяща песъчинка -

към дъното бездънно на този океан...

Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

© Николай Искъров. Всички права запазени!