Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

И ангели със кадифени нокти ще ме вдигнат

над свечерения Созопол...

Над залеза със пясъчните мигли,

над залива - загадъчен и топъл.

А някъде далече, сред морето,

делфините за мене ще заплачат.

От самота - до ужас - ще засвети

на мозъка им фосфора във здрача.

Ще дойде вятър. Ще разпръсне дните.

И в сенките на старите смокини

душата ми на пръсти ще премине

под шепота уплашен на звездите.

Обратно към: [Николай Искъров][СЛОВОТО]

© Николай Искъров. Всички права запазени!