Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

Като храст вплела съм

Корени във самотата.

За слънчевите дни оплела съм

Дрехи от тъмнината.

Ти виждаш, че лъжа е

Историята за света.

Светът - тъмнина е,

Но ние с теб сме светлина.

        Трябва да избягам - отново и пак.

        Трябва да избягам - трябва, но как?

В море от спомени се дави

Това, което всъщност съм.

Аз себе си дори забравих

И се зарих е кошмарния си сън.

Уморих се да търся себе си,

Уморих се да търся и теб.

Вече загубих следите си,

Бродейки в света проклет.

        Трябва да избягам - да, пак.

        Трябва да избягам, но по дяволите - как?

Обратно към: [Таня Табакова][СЛОВОТО]

© Таня Табакова. Всички права запазени!